Наказание "Звездоброй"

Георги Настев

Отдавна щях да ви пиша за издевателствата в ТВО Куциян през 1947 г., но не си спомням вече имената. В сравнение с ловешките концлагеристи ние бяхме по-добре. Нямаше преки убийства. Но наказанието „звездоброй" съкращаваше живота на хората, тъй като бе начало на болести, от които следваше бавна смърт. За да добиете представа за „звездоброя", трябва да ви кажа, че това е наказание да стоиш цяла нощ на виелиците и сутринта отново да отиваш на работа в мината. В правилника пишеше, че размерът му не трябва да превишава три нощи. Но аз съм свидетел как група студенти (трима земеделци, двама радикали, двама анархисти, един троцкист и един широк социалист) бяха наказани за седем нощи заради това, че бяха обявили гладна стачка с искане да бъдат изпрани дрехите на концлагеристите, които бяха пълни с въшки. Аз не се присъединих към стачниците, тъй като преди това бях наказан с една нощ „звездоброй" и знаех какво ги очаква.

Цялата група не изтърпя наказанието докрай, защото те започнали да падат в безсъзнание от замръзване. След четвъртата вечер оставиха само „подстрекателя", както го нарекоха - макар че от носа му течеше кръв и кашляше до задавяне. След „звездоброя" той се превърна в руина. Сега не вярвам да е между живите, тъй като тогава туберкулозата не беше излечима, но тези, които са били в неговото отделение, сигурно знаят името му. По убеждение беше радикал и единствен от студентите носеше очила. А ако е поживял повече, неговите деца ще разкажат може би нещо за него.