English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
ИСТОРИЯ
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
История > Комунистически терор
  Речник на масовите убийства

СССР 1917-1987

„Наше задължение е да изпратим века, който за Русия се превърна във век на кръвопролитие и саморазправа, с покаяние и прошка" (реч на руския президент Борис Елцин на 17.07.1998 в Санкт Петербург по повод погребението на останките на избитото царско семейство на Николай II).

Историкът Файн посочва през 1993: „При демоцидните убийства, държавно организираните и проведени изтребления в случая с бившия СССР можем да говорим директно за един постоянен извършител - комунистическата власт - като за един патологичен масов престъпник". (Fein 1993, 88).

66 милиона само за 38 години от 1917 до 1956 е признатата до скоро реалистична статистика на числата жертви в СССР (Solzhenitsyn 1974, 10). За 29 години, от 1926 до 1954 е изчислен демографски минус от 78 милиона руснаци, при което са сумирани избитите (около 35,5 милиона) и техните неродени деца (Dyadkin 1983). За годините 1918-1953 са отделени по изчисленията на историците само 23 милиона избити руски граждани (Maksudow nach Medvedev 1979). За времето от 1917 до средата на 70те историкът Панин (Panin,1976) привежда в аргументите си до вероятни жертви 69 500 000, като цитира свои колеги, с цифри от изследователската им работа до 80 милиона жертви. Историкът Румел (Rummel, 1996, 82) дава в изследването си за целия 70-годишен период на руската марксистко-ленинска диктатура т.нар. от него минимално ниско число жертви („rock bottom"-число) от 24 063 000 - това е числото жертви, за което без големи трудности може да се намери документация и свидетелства.

Румел поставя и възможната горна окончателна граница на руските жертви - 126 милиона. От своето изследване Румел определя и числото на „най-вероятната сума жертви" за 70-те години на съществуване на СССР - при 61 911 000 (50 милиона от демоцид и 11 милиона от геноцид).

От това число 6,87 милиона жертви са изчислени за 33 години в периода 1954-1987, в които години преобладава унищожението чрез наказателен труд в ГУЛаг. Реалните числа за Афганистан за 1978-1992 не са в тези числа (при Румел 1 милион, според Клас, 1994 - между 1,5 и 2 милиона). Само при Румел се откриват диференцирани числа от десетилетие за десетилетие, които позволяват добър преглед и критика в детайл. При Куртоа и други френски автори (Ternon 1996; Courtois et.al. 1997) цифрите са много несигурни и поради това трудно разбираеми (според Хайнзон, 1998). Френските историци говорят за десетки милиони, стигат и до 35 милиона, без прецизна аргументация.

Руският президент Борис Елцин сам назовава 60 милиона жертви (Katz 1994).

Но историческите спорове ще продължат дълго.

Тук са представени средните данни по Румел (1990, 1994, 1995), по периоди и съответните - само цивилни жертви - за тях:

Гражданска война
1917-1922
3 284 000
Нова икон. политика
1923-1928
2 200 000
Колективизация
1929-1935
11 440 000
Големия Терор
1936-1938
4 354 000
Предвоенен период
1939-1941 (юни)
5 104 000
II СВ
06.1941-05.1945
13 053 000
Следвоенен период/късен сталинизъм
1945-1953
15 613 000
Постсталинизъм
1953-1987
6 872 000
Сума:
1917-1987
61 911 000

За централния мотив на избиване в СССР - унищожението на собствениците и гражданството (благородници, селяни, предприемачи, занаятчии, интелигенция, търговци) и всички свързани с тях прослойки, заради отвързване силите на продуктивността, е нужно да се разгледат данните в „Марксистко-ленински режими" по-горе.

Между тези страни има и империалистически традиционни страни - като Русия и Китай, завладели етноси и узурпирани цели чужди области и дори страни, в и извън границите си; има и етнически хомогенни мега-масови убийци - като Виетнам и Северна Корея.
Над 7 от 62 милиона жертви при Румел за СССР не са били руски граждани. Но и сред останалите 55 милиона жертви руски граждани има милиони, които не са руснаци, сред това число минимум 8 милиона украинци. СССР е демоцидна държава номер 1 през 20-ти век. Но има позиции на историци (Courtois et al. 1997; Becker 1998), според които този ранг принадлежи (и) на Китай .

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева

РЕЧНИК НА МАСОВИТЕ УБИЙСТВА
Гунар Хайнзон


Въведение, понятия

Сравнителни таблици

Речник:

Aлбанци, 1998

Aнгола 1975-1919

Арменци, малцинство в марксистко-ленинска Русия/СССР 1944-1949

Афганистан, марксистко-ленински 1978/1992

Балкари 1943-1957

Босненци, Босненски мюсюлмани

Виетнам, 1954-1987

Газ, СССР - смърт чрез газ

Германци/ Насилствено депортирани германци

Балтийски германци

Военопленници в марксистко-ленинска Русия 1941-1955

Военопленници в марксистко-ленинска Югославия 1944

Волжски германци

Източни германци

Концентрационни лагери в ГДР 1945-1952

Полски германци

Румънски германци

Судетски германци

Унгарски германци

Югославски германци

Глад, изкуствено предизвикан (manmade famine)

Глад, Украйна

Голяма чистка, в марксистко-ленинска Русия/ СССР 1934-1938 (Great Terror)

ГПУ

Гърци, малцинство в марксистко-ленинска Русия/ СССР

ГУЛаг/ Архипелаг

Евреи през 20-ти век, жертви на марксистко-ленинска Русия/СССР

Евреи в Украйна 1917-1921

Евреи в марксистко-ленинска Никарагуа 1979-1990

Ел Салвадор 1981-1992

Еритрея под властта на марксистко-ленинска Етиопия 1974-1991

Естония под марксистко-ленинска Русия/СССР 1940-1941

Етническа чистка

Етиопия, марксистко-ленинска, 1974-1991

Ингуши 1943-1957

Испания 1936-1939

Италианци 1945-1949

Калмики 1943-1957

Кам, жертви в Камбоджа, марксистко-ленинска 1975-1979

Камбоджа, марксистко-ленинска 1975-1979

Карачаи 1943-1957

Казаци, Донски 1919

Катин 1940

Квоти

КГБ

Китайци, жертви в Камбоджа, марксистко-ленинска 1975-1979

Китай, марксистко-ленински

Класово убийство

Концентрационни лагери

Концентрационен лагер Омарска

Корея, Северна, от 1948

Кримски татари 1944/45

Kулаци

Куропати, край Минск, съветски концентрационен лагер на смъртта, 1937

Лагери на смъртта

Лаос 1975-1979

Латвия 1940-1941 и 1944-1953, марксистко-ленински режим, окуп. на СССР

Ленин

Литва 1940-1941 и 1944-1953, марксистко-ленински режим, под окуп. на СССР

Марксистко-ленински режими

Мао Цзедун

Менгисту Хайле-Мариам, марксистко-ленинска Етиопия 1974-91

Meo

Месхети, Турци-месхетинци 1944-1948

Мискито - индианци в марксистко-ленинска Никарагуа, 1979-1990

Монголия 1937-1939

Мозамбик 1975-1989

Никарагуа 1979-1990

НКВД

Пущуни

Пол Пот

Полша

Полша, под марксистко-ленински режим

Принудителна колективизация, 1928-1937

Румъния

Собственици

Сребреница

СССР, 1917-1987

Русия, републиканска от 1987-1991

Сталин

Сталинизъм

Сърби, Краина 1995

Терор, политически

Tибетци, 1950-1990

Tигрейци

Tито

Троцки

Украйна, 1929-1931 под съветска окупация

Унгария

Унищожение чрез работа/наказателен труд

Финландски карелци, 1938-1956, малцинство в марксистко-ленинска Русия/СССР

Хърватска, 1944

ЧЕКА

Чечения

Чехословакия

Югославия, марксистко-ленинска под Тито 1944-1980

Югославия, след 1991

Библиография

 

Проф. Гунар Хайнзон:
Геноцидът като измерение на реалния социализъм
интервю на Весела Илиева
  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори