English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
ИСТОРИЯ
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
История > Комунистически терор
  Речник на масовите убийства

Ленин

Владимир Илич Улянов, наречен Ленин: пети по класация мега-масов убиец на 20-ти век с 4 милиона жертви. Румел (Rummel 1996,8) изчислява, че от 2,2 милиона жертви на политическите убийства през периода 1923-1928, които са заповядани още от Ленин, само 2/3 могат да са извършени от Сталин, а 1/3 от това число са жертви на Ленин. Без тази 1/3 Ленин би бил отговорен „само" за 3,25 милиона жертви, което веднага би го понижило на шесто място. От всички масови убийци на 20-ти век Ленин е този, чиито действия и дейност са с най-големи последици, а в същото време остава най-прикрит и мистифициран. Това е свързано с факта, че в бившите републики на СССР едва след средата на 90-те години се премахва официалната пропагандна линия, „Ленин бе добър, а Сталин е чудовището". Изкуствено предизвиканите (1917-1920) или усилените естествени (зимата 1920/21) посредством Лениновата политика на национализиране и премахване на частната собственост и производство големи гладове в СССР отнемат живота на над 9 милиона души. Тези числа са отделни жертви от посочените по-горе директни 4 милиона при политициди по времето и по заповед на Ленин.

Ленин (рус.: идващ от река Лена) се ражда като син на училищен инспектор, благородник, в Симбирск ( след смъртта му: Уляновск) на 22. 04. 1870, умира на 21. 01. 1924 в Горки край Москва. Чрез своя брат, осъден на смърт и обесен поради участие в атентат срещу цар Александър III през 1887, Ленин се политизира и отделя от бащиния дом и обкръжение. През 1897 е изпратен в изгнание за 3 години в Сибир.

През 1900, вече в емиграция, той става марксист и развива с „Какво да се прави" (1902) концепцията на една професионална кадрова партия като ръководен орган и задължителен водач на все още неподготвения за действие пролетариат. През 1903 Ленин успява да раздели с тази своя идея конституираната дотогава като народна партия руска социалдемокрация (в нея остават меншевиките, рус. малцинство). Ленин отцепва и създава чрез болшевиките (рус. мнозинство) бъдещата комунистическа партия в Русия. След това разделение започва де факто изграждането на инструментариума на по-късните мега масови убийства, образували практиката на марксистко-ленинските режими. Още по време на революцията през 1905 Ленин настоява за насилствено отстраняване на управляващите. След провала й Ленин емигрира отново.

От емиграцията му го изважда немският генерален щаб през април 1917, за да го прехвърли през Финландия в Русия, Петербург, за да инициира, с подарените му от кайзер Вилхелм 40 милиона златни райхсмарки, революция, като по този начин се саботира по-нататъшното участие на Русия в I СВ. След провала и на този опит Ленин бяга във Финландия - юли 1917, там пише своята „Държава и революция". По негова заповед Троцки прилага развитите в този труд идеи на практика и на 24./25.10.1917 болшевиките организират успешен въоръжен преврат срещу правителството, което е напълно беззащитно, чиито членове на 25./26.10 (т.нар. щурм срещу зимния дворец) са заловени (т.нар. Октомврийска революция).

От съпротивата на социалдемократи и граждански партии срещу планираната диктатура на болшевиките се развива от януари 1918 до 1920 гражданска война, която превратаджиите (червени) въпреки подкрепата на съюзниците на страната на правителствените войски (белите) успяват да спечелят с много насилие и жертви. На 17.07.1918 Ленин нарежда да се убият цар Николай II заедно с децата и жена му в Екатеринбург.

След 9.08.1918 Ленин издава общовалидни заповеди за въвеждането на терор като мярка за смазване на враговете на революцията: „Нужно е да се организира една войска от избрани, верни мъже [Чека]. Тя трябва да поведе безмилостна борба чрез масов терор срещу кулаци, духовници и белогвардейци. Всички заподозрени лица се задържат в концентрационен лагер извън града" (Shub 1962, 371). Следва една друга негова заповед за масови убийства от 11.08.1918, срещу „богати, кулаци и кръвопийци" (Pipes 1996). В същия месец Ленин е ранен при атентата, извършен срещу него от Фаня Каплан.

До 1920 в гражданската война загиват 3,3 милиона цивилни граждани, без числото на войниците, загубили живота си. До 1921 Ленин унищожава всички политически партии. Междувременно чрез НЕП, след март 1921, Ленин (за разлика от Сталин, който остава последователен марксист) решава да върне частично правото на собственост, тъй като национализацията води до масов глад и срив на плановата икономика. Този поврат дава от пролетта на 1923 положителни резултати, но сушата в годините 1921 и 1922 изостря комунистическия експеримент на общество без собственост и коства 5 милиона жертви от предизвиканите по този начин гладове.

На 10.03.1923, разяден от сифилис, Ленин получава инсулт, парализиран е и ослепява. Друг удар на 21.10.1924 води до смъртта му.

Събраните му съчинения обхващат 55 тома (редакт. издадени 1958-1965).

Библиография: Fischer 1965; Shukman/Katkov 1965; Wolfe 1966; Steinberg 1981; Koenen 1987; Blick 1995; Volkgonov/Shukman 1995; Figes 1996; Pipes 1996.

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева

РЕЧНИК НА МАСОВИТЕ УБИЙСТВА
Гунар Хайнзон


Въведение, понятия

Сравнителни таблици

Речник:

Aлбанци, 1998

Aнгола 1975-1919

Арменци, малцинство в марксистко-ленинска Русия/СССР 1944-1949

Афганистан, марксистко-ленински 1978/1992

Балкари 1943-1957

Босненци, Босненски мюсюлмани

Виетнам, 1954-1987

Газ, СССР - смърт чрез газ

Германци/ Насилствено депортирани германци

Балтийски германци

Военопленници в марксистко-ленинска Русия 1941-1955

Военопленници в марксистко-ленинска Югославия 1944

Волжски германци

Източни германци

Концентрационни лагери в ГДР 1945-1952

Полски германци

Румънски германци

Судетски германци

Унгарски германци

Югославски германци

Глад, изкуствено предизвикан (manmade famine)

Глад, Украйна

Голяма чистка, в марксистко-ленинска Русия/ СССР 1934-1938 (Great Terror)

ГПУ

Гърци, малцинство в марксистко-ленинска Русия/ СССР

ГУЛаг/ Архипелаг

Евреи през 20-ти век, жертви на марксистко-ленинска Русия/СССР

Евреи в Украйна 1917-1921

Евреи в марксистко-ленинска Никарагуа 1979-1990

Ел Салвадор 1981-1992

Еритрея под властта на марксистко-ленинска Етиопия 1974-1991

Естония под марксистко-ленинска Русия/СССР 1940-1941

Етническа чистка

Етиопия, марксистко-ленинска, 1974-1991

Ингуши 1943-1957

Испания 1936-1939

Италианци 1945-1949

Калмики 1943-1957

Кам, жертви в Камбоджа, марксистко-ленинска 1975-1979

Камбоджа, марксистко-ленинска 1975-1979

Карачаи 1943-1957

Казаци, Донски 1919

Катин 1940

Квоти

КГБ

Китайци, жертви в Камбоджа, марксистко-ленинска 1975-1979

Китай, марксистко-ленински

Класово убийство

Концентрационни лагери

Концентрационен лагер Омарска

Корея, Северна, от 1948

Кримски татари 1944/45

Kулаци

Куропати, край Минск, съветски концентрационен лагер на смъртта, 1937

Лагери на смъртта

Лаос 1975-1979

Латвия 1940-1941 и 1944-1953, марксистко-ленински режим, окуп. на СССР

Ленин

Литва 1940-1941 и 1944-1953, марксистко-ленински режим, под окуп. на СССР

Марксистко-ленински режими

Мао Цзедун

Менгисту Хайле-Мариам, марксистко-ленинска Етиопия 1974-91

Meo

Месхети, Турци-месхетинци 1944-1948

Мискито - индианци в марксистко-ленинска Никарагуа, 1979-1990

Монголия 1937-1939

Мозамбик 1975-1989

Никарагуа 1979-1990

НКВД

Пущуни

Пол Пот

Полша

Полша, под марксистко-ленински режим

Принудителна колективизация, 1928-1937

Румъния

Собственици

Сребреница

СССР, 1917-1987

Русия, републиканска от 1987-1991

Сталин

Сталинизъм

Сърби, Краина 1995

Терор, политически

Tибетци, 1950-1990

Tигрейци

Tито

Троцки

Украйна, 1929-1931 под съветска окупация

Унгария

Унищожение чрез работа/наказателен труд

Финландски карелци, 1938-1956, малцинство в марксистко-ленинска Русия/СССР

Хърватска, 1944

ЧЕКА

Чечения

Чехословакия

Югославия, марксистко-ленинска под Тито 1944-1980

Югославия, след 1991

Библиография

 

Проф. Гунар Хайнзон:
Геноцидът като измерение на реалния социализъм
интервю на Весела Илиева
  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори