Евреи през 20-ти век, жертви на марксистко-ленинска Русия/СССР

През 1940/41 в СССР живеят близо 5 милиона евреи. От това число през 1945 2-3 милиона евреи вече не са живи. От тях са избити от хитлеристите 1,4-2,1 милиона. Това би означавало, че всички през 1945 изчезнали евреи са избити от германци. Но може и да означава, че 1,6 милиона евреи са избити по друг начин: През цялата война от съветската общественост се укриват фактите за унищожаването на евреи от германците. Дори през 1945, на 26.02, Хитлер хвали Сталин за „бруталността, с която Сталин последователно елиминира еврейската интелигенция" (Trevor -Roper/Francois-Poncet 1981, 116). Още в началото на 30те години например сред украинските ГПУ-секретни служби се намират почти до 50% членове - бивши евреи по вероизповедание, приели марксизма-ленинизма. Краят на 30те тази квота е едва 5 %, така че, дори в мега-масовите убийства по времето на Голямата Чистка от 1934-1938 се забелязват определено ясни антиеврейски компоненти (това споделя и историкът Арсений Рогински в речта си на дискусионния форум на конференцията „Сталинизъм, масови репресии, ГУЛаг" в Хамбургския Институт за социологически изследвания, 21.02.1998). През 1948 започват депортациите на евреи в Сибир. През същата година са заловени членове на една, т.нар. от комунистите „еврейско-ционистка конспирация", която между другото бива „разкрита" в антифашисткия еврейски комитет. 1952 са осъдени 125 еврейски интелектуалци, от които 25 на смърт. Според едно изказване на Булганин през 1970 (след Сталин министър-председател на СССР), Сталин е имал план, да прати на изток в Сибир, в т.нар. маршове/походи на смъртта близо 2 милиона руски евреи. Този процес на залавяне, насилствено депортиране и унищожение чрез сигурна смърт е бил окончателно планиран 1952. Началото бележи залавянето на 9 лекари на 13.01.1953, от които 6 са руски евреи, набедени в комплот чрез отравяне срещу Сталин и „най-добрите синове на Русия". За да се „предпазят" евреите от „разбираемото негодувание и гнева на руските маси", еврейски интелектуалци щели да бъдат принудени да молят Сталин и съветската власт с отворено писмо до в. „Правда", да депортират руските евреи в Сибир, Казахстан и Биробиджан. В това приготвено от Сталин отворено писмо се намирал и пасажа: „Като водещи личности на лоялното съветско еврейство, се противопоставяме напълно срещу американската и ционистката пропаганда, които твърдят, че в СССР има антисемитизъм" (Rapport 1992, 206-208). Архивите за този план все още не са достъпни. Съмнение в Сталиновите плановете за депортиране на руски евреи и за избиването им 1952/53 (но не и в неговия антисемитизъм, нито в антисемитизма на наследника му Хрушчов) са отправени от автори, които вероятно идват от съветските секретни служби. (Sudoplatov/ Sudoplatov 1994, 308).

Библиография: Margolin 1992; Raport 1992; Ehrenburg/Grossmann 1994; Vaksberg 1994; Messmer 1997; Werth 1997

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева