Мирослав ЛЕКИ, директор в Института за национална памет в Словакия:
Комунистическите служби се грижеха за сигурността на партията, не на гражданите

интервю на Драгомир Иванов

В края на юли в София се събраха представители от институциите за достъп до комунистическите архиви в Германия, Унгария, Полша, Чехия, Словакия и Румъния, които представиха практиката с разработката на миналото в своите страни. Заедно с български експерти, журналисти, хора от нестопанския сектор те настояха за отваряне на архвите в България, единствената страна от Източния блок, която няма специална служба за достъпа до тях. Сред гостите бе и Мирослав Леки, директор на отдела за правен анализ и реконструкция на архивни документи в Института за национална памет в Словакия. Роден е през 1947 г. в Бърно и до промените работи като програмист в изчислителен център. Той е сред над 500-те души, подписали легендарната "Харта 77" за спазване на Хелзинкските споразумения за правата на човека. От 1995 г. е в Службата за изследване на престъпленията на комунизма в Прага, а от 2003 г. - в Института за национална памет в Братислава.

- Господин Леки, мислите ли, че в България изпуснахме твърде много време и идеята за разработката на комунистическото минало вече е компрометирана?

- Мисля, че всички ние пропуснахме ценно време - както в Словакия, така и в Чехия, Унгария и другите страни от Източния блок. Най-добре от всички се справиха германците, благодарение и на факта, че федералната република пое изцяло някогашната ГДР и уреди всички въпроси, в това число законодателството. Ние всички проспахме много време, но в крайна сметка разработката на комунизма е неизбежна и необходима задача, която е изключитнелно важна за настоящето и бъдещето. Без истината не можем смислено да продължим напред. Разработването на комунизма е задължителен фактор за стабилността на държавата и за помирението между хората.

- Казвате, пропуснали сме много време. Веднага след промените 1989-90 г. ли трябваше да започнем да отваряме ахивите?

- Да. Участвал съм в много дискусии и в тях винаги сме стигали до едно заключение: Разработка на комунизма? Да, несъмнено. Кога? Веднага. А как? Тук вече има различни отговори. Има различни нива на разработка на комунизма - политическо, юридическо и обществено. Но неизменна част е отварянето на архивите, тяхното научно и историческо проучване и публикуване. Особено важно е засегнатите хора да получат достъп до информацията, събирани за тях.

- Но в България сега виждаме само избирателно и частично разсекретяване. Какви опасности крие то?

- Моето мнение съвпада с това на германския пълномощник за архивите на ЩАЗИ, г-жа Мариане Биртлер, която многократно е казвала: Тотално отваряне и строго, неумолимо разработване на архивите. Това е единственият правилен път. Трябва да узнаем цялата истина и най-вече жертвите имат пълното право да видят всичко, което се съдържа за тях в документите. Това е и един от принципите на правовата държава. Да се вадят на бял свят само части от архивите е фикция и нещо много опасно, тъй като в бъдеще винаги ще предоставя възможност за манипулации. А това застрашава стабилността и функционирането на държавата.

- В тази връзка, какво мислите за прокарваната граница между външните сътрудници и тези, работили вътре в страната? Разграничавате ли "добри" и "лоши" агенти?

- Когато дискутирахме темата в Словакия, по-рано още в Чехословакия, не приемах тези аргументи. Смятам ги за погрешни. Бившите сътрудници постоянно ни повтаряха, че външното разузнаване било като всяка друга разузнавателна агенция и неговите служители работили в полза на държавата. Това обаче не е вярно, защото не могат да се приравняват разузнавателните служби на правовата държава с тези на комунистическата държава, която не беше никаква държава на правовия ред. Разузнавателните служби в една демокрация се грижат за сигурността на държавата, това означава - на гражданите. А държавна сигурност в комунизма се грижеше за сигурността на комунистическата партия и на нейната власт. Това е принцип, който винаги трябва да се има предвид.

- Не е тайна, че генезисът на организираната престъпност е в бившите служби. Какви са Вашите наблюдения?

- През 90-те години живеех в Прага и се занимавах се проучване на престъпленията на комунистическия режим. Когато говорим за комунистически престъпници, според мен винаги трябва да имаме предвид, че практически става дума за организирана престъпност, и то от страна на държавата и на ръководството на комунистическата партия. Организираната престъпност беше прикрита от комунистическата държава и затова ние днес не знаем точно колко от някогашните служители на тайните служби са в новите демократични институции. Например преди три години в Прага беше разкрит бивш агент на военното разузнаване, който заемаше дори поста на секретар в министерството на отбраната. Нещо повече, той беше осъден, защото от архивите стана ясно, че в миналото е организирал убийство. Другият въпрос е, къде са скрити милионите, които отмъкнаха някогашните висши функционери. Изключително важно беше да разберем това още в първите години след промените, но за съжаление пропуснахме възможността, може би и заради еуфорията, която изживявахме тогава.

- Кои бяха основните проблеми и предизвикателства при работата с архивите в Словакия?

- Първият проблем засягаше достъпа до тези материали. В Чехия архивите на държавна сигурност бяха секретни до 1998 г., а в Словакия - чак до 2003 г. В Чехия Службата за разследване на престъпленията на комунизма действително имаше достъп до тези материали, които иначе бяха недостъпни. Аз самият обаче често се сблъсквах със силна съпротива от страна на вътрешното министерство. Макар че разполагах с официален достъп като член на службата, редица документи бяха крити от мен и от моите колеги. И едва след месеци разбирахме, по-скоро се догаждахме, че въпросните материали трябва да съществуват и изисквахме служителите на МВР да ни ги предоставят. Друг аспект беше, че много от служителите в министерството продължаваха да работят по старите маниери, загнездили се в тях. Методите на работата са същите, защото вътрешното минестрество през комунизма беше срещу гражданите, а не за гражданите. Това беше и продължава да е най-тежкият проблем - как да убедим тези хора, че трябва да работят за гражданите, а не срещу тях.

- Чели ли сте от информациите, събирани за вас? Бяхте ли шокирани?

- Естествено изпитах изненада, въпреки, че подозирах много неща по онова време. Бях доста предпазлив, защото предполагах, че тайните служби ме слядат. От друга страна, бях много изненадан, че органите на държавна сигурност всъщност знаят много малко за моята дейност... Шегувам се, разбира се. Но най-шокиращото беше колко примитивни са методите на службите, те нямаха въобще нищо общо с правовия ред. Нека ви разкажа една трагична история. Преди промените работих като програмист в изчислителен център. Държавна сигурност се опита да вербува един от колегите ми и да го накара да ме следи. Това беше млад инженер, който тогава нищо не ми каза, но аз някак си усетих в какво драматично положение са намира. Беше добър човек, но след три месеца той се разболя от психическо заболяване и трябваше да отиде в психиатрията. А след една година беше пенсиониран по болест. Ето ви конкретен пример как действаха службите. Те, разбира се, се дръпнаха от него, но той и до днес е болен, и аз и до днес продължавам да смятам това за престъпление. Той може би е отказал да им сътрудничи и да пише доноси срещу мен, но заради силния страх е развил фобия и в крайна сметка се разболя.

- Колко време ще е нужно, докато се изчистим именно от това зловещо наследство на комунизма?

- Ще трае много дълго време. Моят приятел, дисидент и основател на Службата за изследване на комунистическите архиви в Прага, Вацлав Бенда, каза преди време, че ще са нужни минимум 50 години. Знаете ли, икономиката може сравнително бързо да се реформира по-малко или повече. Но щетите върху човешката душа се преодоляват много бавно, а в някои случаи при отделни хора, за съжаление, не е дори възможно.

Публикувано във в. "Дневник" на 27 юли 2006