English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
ИСТОРИЯ
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
История > Комунистически терор > България
  Икономически престъпления


Престъпленията по време на комунистическия режим и опитите за тяхното разследване след 10 ноември 1989 т.,
Христо Христов

РЕШЕНИЕ № 148
от 31 юли 1978 година
за скритата транзитна търговия

Как бяха създадени държавните канали за контрабанда
Богдана Лазарова

Кои са на върха на пирамидата на скрития транзит
Богдана Лазарова

По милиард на година изнесени от скрит транзит
Богдана Лазарова

 


из Престъпленията по време на комунистическия режим и опитите за тяхното разследване след 10 ноември 1989 т.,
Христо Христов

След промените бяха предприети няколко разследвания за икономически престъпления по времето на комунистическия режим. Още по време на второто правителство на Луканов Главна рокуратура образува дело №4/1990, известно като делото за икономическата катастрофа. От него се нарояват няколко дела.

Фонд "Москва - срещу Тодор Живков, обвинен в присвояване на 22 500 000 валутни лв. В продължение на 30 години - от 1957 до 1987 тези средства са предавани с неговото лично разпореждане на посланика на СССР в България, който от своя страна ги е изпращал по сметка в Москва в специален фонд, подпомагащ международното комунистическо движение. (Изт. - В. "Демокрация", бр. 298, 21.ХІІ.1993). Обвинителният акт срещу Живков е внесен в съда през март 1993, но ход на процеса не е даден.

Черната каса - Със секретно решение от 26.ІІІ.1968 на Министерския съвет с министър-председател Т. Живков започват да се отделят средства за висшето партийно и държавно ръководство в нарушение на държавния бюджет. Те не са облагани с никакъв данък, нито са отчитани и заприходявани. С правителственото решение се предоставят "представителни пари" на следните длъжности: председател на МС - 15 000 лв., председател на президиума на НС - 15 000 лв, първи зам.-председател на МС 8000 лв. Зам.-председател, чл. на Политбюро - 7000 лв., зам.-предс. на МС - 4000 лв., министър, член на Политбюро - 7000 лв., министър, кандидат-член на Политбюро - 5000 лв., министър, член на бюрото на МС - 4500 лв., министър - 3500 лв.. За сравнение средната годишна работна заплата за 1968 е 1366 лв., а на селскостопанските работници - 887 лв. (Изт. - в. "Демокрация", бр. 152, 27.VІ.1992)

В разпореждане на Министерски съвет №341 от 1972 г. се посочва: "Неусвоените средства във валута и левове от бюджетни ведомства за внос на специално инущество до края на съответната финансова година да се блокират по специална сметка към БНБ на името на Министреството на финансите, отдел "Специален".

Това е само едно от перата, по които "черна каса" се попълва с безотчетни средства. Главна прокуратура разпитва бившия финансов министър Белчо Белчев, но не повдига обвинения по случая.

Незаконното финансиране на БКП - През 1992 финансовия министър Иван Костов завежда от името на държавата в лицето на Министреството на финансите съдебен иск срещу БСП като правоприемник на БКП. Претенциите на държавата са за 2, 2 млрд лв. и 703 000 долара, отпускани на компартията от държавния бюджет за периода 1952-1990. (В. "Демокрация", бр. 305, 30.ХІІ.1993). Отпускането на средствата е ставало със секретни решения. В периода 1952-1980 милионите за БКП са маскирани под кодовото название "Просвещение-А", а средствата за казионния БЗНС под "Просвещение-Б". Изтеглянето им се осъществява чрез устни разпореждания (Изт. - в "Демокрация", бр. 130, 8. VІ.1993)

Делото за "сираците" - За неправомерно отпускане на 210 000 лв. на партийни активисти за дострояване на апартаментите им през 1993 Върховния съд осъдени бившия премиер Георги Атанасов на 10 години и министъра на икономиката и планирането Стоян Овчаров на 9 години. Овчаров излежава част от присъдата, а Атанасов, е помилван от президента Желев по здравословни причини.

Дело №1 - Главна прокуратура търси съдебна отговорност срещу Живков по дело №1/1990. Той и бившия началник на кабинета му и член на Политбюро Милко Балев са обвинени в превишаване на властта с цел облагодетелстване. Обвинителният акт на Главна прокуратура съдържа сумите давани за храна и представителни, отпускани ежегодно на висшата партийна номенклатура, закупените от Пето управление на ДС (Управление безопасност и охрана) западни автомобили, както и с 125 апартамента, раздадени с лично нареждане на Живков на 114 лица. Посочените са и неправомерно изразходваните средства за денонощна охрана на сина му Владимир Живков и внука му Тодор Славков. За поддържане на охолния живот на фамилията само за 1985-1989 документите по делото сочат, че са изразходвани над 1 млн. лв. Държавни средства. Балев е обвинен, че е получил без правно основание 39 000 лв., издавайки трудовете на Живков. Диктаторът е осъден на 7 години затвор, а Балев на две. През 1995 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд отменя присъдата с мотива, че Живков не може да бъде съден в качеството си на държавен глава.

Прокуратурата прави безуспешни опити да установи изнесените финансов капитал чрез задграничните дружества - операция, която е изпълнена от разузнаването в последните години от управлението на Живков. Опитите на правителството на Филип Димитров в тази насока претърпява провал. Според прокурори, участвали в проучването на финансовите потоци на външно-търговските дружества става въпрос на близо 20 млрд. долара, което е два пъти повече от външния дълг на България, завещан от комунистическото управление. За различни финансови нарушения в Софийска градска прокуратурата през 90-те години се водят дела срещу няколко дружества с външнотърговска дейност, но без да са влезли в съда. Сред тях са срещу длъжностни лица от "Експомед", Балканхолидейз - Рент-а-кар, БГА "Балкан", представителството на Винимпекс във Варшава, Инфоспорт, "Патон", "Инко" и др.

Други икономически престъпления са свързани с извършването на контрабанда, която издигната в държавна политика със строго секретно решение №148/31.VІІ.1978 на Бюрото на Министерския съвет. То взима решение скритата транзитна търговия да се извършва само от държавно търговско предприятие "Кинтекс". В документът е записано, че "Кинтекс" има право да създава преддставителства на чуждестранни фирми за прикриване и обслужблане на дейността по транзита", а МВР е задължено "със своите специфични средства да подпомага дейността по транзита". През 1991 г. правителството на Димитър Попов приема доклад за дейността на ДС, в която съществена част е посветена на организирането на транзитната търговия на стоки, наркотици и търговията с оръжие. По този доклад обаче прокуратурата не извършва разследвания, освен едно частнично следствие за контрабанда на каптагон за Близкия Изток, по което не се стига до обвиняеми.

пълният текст >>

  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори