English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
 
ИСТОРИЯ
 
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
Декомунизация >  Декомунизация > България
  Декомунизацията в България



КОНВЕНЦИЯ
за неприлагане на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството
(Приета от Общото събрание на ООН на 26 ноември 1968 г. с резолюция 2391 (XXIII). Ратифицирана с Указ № 344 от 10 април 1969 г. – ДВ, бр. 31 от 1969 г. В сила за България от 11 ноември 1970 г.)

Преамбюл
Държавите – страни по тази конвенция,
позовавайки се на резолюции на Общото събрание на Организацията на обединените нации 3 (I) от 13 февруари 1946 г. и 170 (II) от 31 октомври 1947 г. за екстрадиция и за наказване на военните престъпници, на резолюция 95 (I) от 11 декември 1946 г. за потвърждаване на принципите на международното право, признати от Статута на Международния Нюрнбергски военен трибунал и от присъдата на този трибунал, и на резолюции 2184 (ХХI) от 12 декември 1966 г. и 2202 (ХХI) от 16 декември 1966 г., в които ясно се осъждат като престъпления против човечеството нарушаването на икономическите и политическите права на местното население, от една страна, и политиката на апартейд, от друга,
позовавайки се на резолюции 1074 D (ХХХIХ) от 28 юли 1965 г. и 1158 (ХLІ) от 5 август 1966 г. на Икономическия и социален съвет на Организацията на обединените нации за наказване на военните престъпници и на лицата, извършили престъпления против човечеството,
отбелязвайки, че нито една тържествена декларация, акт или конвенция относно съдебното преследване или наказание за военни престъпления и престъпления против човечеството не предвижда ограничения по отношение на времето,
смятайки, че военните престъпления и престъпленията против човечеството спадат към най-тежките престъпления според международното право,
изхождайки от убеждението, че ефективното наказание за военни престъпления и престъпления против човечеството е важен фактор за предотвратяване на такива престъпления, за защита на правата на човека и на основните свободи, укрепване на доверието, стимулиране на сътрудничеството между народите и осигуряване на международен мир и сигурност,
отбелязвайки, че прилагането спрямо военните престъпления и престъпленията против човечеството на вътрешни правни норми, отнасящи се към давността по отношение на обикновени престъпления, е въпрос, предизвикващ сериозна загриженост на световното обществено мнение, тъй като то пречи на съдебното преследване и наказание на лица, отговорни за такива престъпления,
признавайки необходимостта и навременността на утвърждаването в международното право посредством тази конвенция на принципа на неприлагане на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството и осигуряването на универсално приложение на този принцип,
се споразумяха за следното:

Член І
Не се прилага давност по отношение на следните престъпления, независимо от времето на тяхното извършване:
а) военните престъпления, както те са определени в Статута на Нюрнбергския международен военен трибунал от 8 август 1945 г. и потвърдени в резолюции 3 (I) от 13 февруари 1946 г. и 95 (I) от 11 декември 1946 г. на Общото събрание на Организацията на обединените нации, по-специално „тежките нарушения“, изброени в Женевските конвенции от 12 август 1949 г. за защита на жертвите на войната;
b) престъпленията против човечеството, независимо дали са извършени по време на война или в мирно време, както те са определени в Статута на Нюрнбергския международен военен трибунал от 8 август 1945 г. и потвърдени в резолюции 3 (I) от 13 февруари 1946 г. и 95 (I) от 11 декември 1946 г. на Общото събрание на Организацията на обединените нации, прогонването в резултат на въоръжено нападение или окупацията и антихуманните действия, произтичащи от политиката на апартейд, а също така престъплението на геноцид, определено в Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, дори ако тези действия не представляват нарушение на вътрешното право на страната, в която са били извършени.

Член ІІ
В случай на извършване на някое от престъпленията, посочени в член І, разпоредбите на тази конвенция се прилагат към представителите на държавните власти и към частните лица, които са извършители на някое от тези престъпления или са съучастници на такива престъпления, или непосредствено подстрекават други за тяхното извършване, или встъпват в заговор за тяхното извършване, независимо от степента на завършеността им, също както и към представителите на държавните власти, допускащи извършването им.

Член ІІІ
Договарящите държави се задължават да вземат всякакви необходими вътрешни мерки от законодателен или друг характер, за да осигурят в съответствие с международното право възможността за екстрадиция на лицата, за които се отнася член ІІ на тази конвенция.

Член ІV
Договарящите държави се задължават да вземат в съответствие с тяхната конституционна процедура всякакви законодателни или други мерки, необходими да се осигури давността или други ограничения да не се прилагат във връзка със съдебното преследване и наказание на престъпленията, посочени в членове І и ІІ на тази конвенция, и там, където подобни ограничения съществуват, те да бъдат премахнати.

Член V
Тази конвенция е открита до 31 декември 1969 г. за подписване от всяка държава – членка на Организацията на обединените нации или членка на която и да е от нейните специализирани организации или на Международната агенция за атомна енергия, от всяка държава – страна по Статута на Международния съд, както и от всяка друга държава, поканена от Общото събрание на Организацията на обединените нации да стане страна по тази конвенция.

Член VІ
Тази конвенция подлежи на ратификация. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член VІІ
Тази конвенция е открита за присъединяване за всяка държава, посочена в член V. Документите за присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член VІІІ
1. Тази конвенция влиза в сила деветдесет дни след датата на депозирането при Генералния секретар на Организацията на обединените нации на десетия ратификационен документ или документ за присъединяване.
2. За всяка държава, която ратифицира тази конвенция или се присъедини към нея след депозирането на десетия ратификационен документ или документ за присъединяване, тази конвенция влиза в сила деветдесет дни след датата на депозирането на нейния ратификационен документ или документ за присъединяване.

Член ІХ
1. След изтичане на десетгодишен период от датата на влизане в сила на тази конвенция искане за преглед на тази конвенция може да бъде предявено по всяко време от всяка договаряща страна чрез писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
2. Общото събрание на Организацията на обединените нации взема решение какви мерки, ако такива са необходими, следва да бъдат взети във връзка с такова искане.

Член Х
1. Тази конвенция се депозира при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
2. Генералният секретар на Организацията на обединените нации изпраща заверен препис от тази конвенция на всички държави, посочени в член V.
3. Генералният секретар на Организацията на обединените нации уведомява всички държави, посочени в член V:
а) за подписванията на тази конвенция и за депозираните ратификационни документи и документи за присъединяване в съответствие с членове V, VІ и VІІ;
b) за датата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие с член VІІІ;
c) за съобщенията, получени в съответствие с член ІХ.

Член ХІ
Тази конвенция, чиито текстове на английски, испански, китайски, руски и френски език са еднакво автентични, носи датата 26 ноември 1968 г.
В удостоверение на което долуподписалите се, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.

Публикувана в Държавен вестник, бр. 99, 17 декември 2010 г.

ДОКУМЕНТИ

Резолюция 1096 (1996) за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи, 27 юни 1996
На английски
На български

Doc. 7568 - доклад на Комисията по правни въпроси и права на човека, докладчик - г-н Северин, 3 юни 1996

Международна кръгла маса "Резолюция 1096 на ПАСЕ и проблемите при прилагането й в някои страни от бившия социалистически лагер"

Заклеймяване на тоталитарния комунизъм - Резолюция на Европейската народна партия, 5 февруари 2004

Решение на Европейския съд по правата на човека от 22 март 2001 (Щрелец, Кеслер и Кренц срещу Германия)
На английски

Всеобща декларация за правата на човека

Римски статут на Международния наказателен съд
На английски

Експертно заключение към заседанието на Конституционния съд на Руската федерация от 26 май 1992 по делото за КПСС

в системата на Съвета на Европа:

Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи

в системата на ООН:

Международен пакт за граждански и политически права

Конвенция за преследване и наказаване на престъплението геноцид

Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството

 


Препоръка 530 на ПАСЕ за реакция срещу военната интервенция на Варшавския договор в Чехословакия, 1968 г.

Резолюция 376 на ПАСЕ за военната интервенция на Варшавския договор в Чехословакия, 1968 г.

Резолюция 718 на ПАСЕ за ареста и заточението на Андрей Сахаров, 1980

Резолюция 739 на ПАСЕ за човешките права в СССР и за свободата на сдружаване в страните от Източна Европа

Резолюция 787 на ПАСЕ за свободата на мисълта, съвестта и религията в страните от Източна Европа

Резолюция 846 на ПАСЕ за положението на етническите и мюсюлмански малцинства в България, 1985 г.

Препоръка 1086 на ПАСЕ за положението на църквата и свободата на вероизповедание в Източна Европа, 1988 г.

Резолюция 908 на ПАСЕ за положението на църквата и свободата на вероизповедание в Източна Европа, 1988 г.

Препоръка 1109 на ПАСЕ за положението на бежанците от българска националност в Турция, 1989 г.

Резолюция 927 на ПАСЕ за положението на етническите и мюсюлмански малцинства в България, 1989 г.

 

 

Кратка хроника на приемането на Резолюция 1481 на ПАСЕ
Лъчезар Тошев

Проекторезолюцията и докладът на г-н Линблад
на английски > и на френски >>

Дебати в петото заседание на сесията на ПАСЕ на 25 януари 2006 г.

 

 

Инициатива на Лъчезар Тошев в ПАСЕ за разследване на изнесените капитали от страните от Източна и Централна Европа в края на комунизма

Предложение на Комисията по правата на човека в НС за декларация в подкрепа на Резолюцията 1481/2006 на ПАСЕ за осъждане на комунизма, 13.06.2006

Кореспонденция между народния представител г-н Филип Димитров и НОИ по повод приложението на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица

 

 

Във френското Национално събрание е внесено предложение за закон, с който 9 ноември да бъде обявен за ден в памет на жертвите на комунистическите режими.

 
Честване в ПАСЕ на 50-годишнината от Унгарското въстание
 

 

С приетата на 5 октомври 2006 резолюция 1522 ПАСЕ призова за създаването на мемориален център за жертвите на депортации и етнически чистки през 20 век, който да има изследователски и популяризаторски задачи. Резолюцията не можа да събере две трети от гласовете, за да стане препоръка към Комитета на министрите.

 


Комитетът на министрите
на външните работи на страните членки на Съвета на Европа осъди престъпленията на тоталитарните режими, извършени в името на комунистическата идеология и призова те да бъдат осмислени и да бъде отдадена почит на страданията на техните жертви и близките им. Това стана в отговор на зададен въпрос от Гьоран Линдблад, който се позовава на Препоръка 1736 на ПАСЕ за международно осъждане на режима на Франко и на Резолюция 1481 на ПАСЕ от 26 януари 2006, осъждаща комунистическите режими.

повече >>>

 


На конгреса си на 5 февруари 2004 Европейската народна партия изиска от Европейския парламент да приеме официална декларация за международно заклеймяване на тоталитарния комунизъм и да бъде създаден Европейски център за изследване на тоталитарния комунизъм; прикани да бъде определен "Ден на Жертвите" на тоталитарните комунистически режими; предложи да бъде създаден мемориален музей на жертвите на комунизма. ЕНП призова всеки, който има намерение да заема политическа длъжност в институциите на Европейския съюз, да разкрие професионалните и политическите си дейности в бившите комунистически страни и да се въздържа да приема европейска длъжност, ако е бил част от репресивните комунистически структури или част от престъпления срещу човечеството.

повече >>>

 

След като резолюцията, приета от ПАСЕ, постави начало на международното осъждане на комунизма, и членове на Европейския парламент от Европейската народна партия призоваха за приемането от европарламента на резолюция, осъждаща престъпленията на комунизма в страните от Централна и Източна Европа. Те предлагат създаването на международен институт, който да извърши историческо и правно изследване на съветския комунизъм. >>>
повече на страницата на групата на ЕНП

Източна Европа вече не е в уводните статии
Алфред Ерих Сен

Опасната амнезия
Франсоаз Том

 

Историческата справедливост
интервю на Про&Анти с Лъчезар Тошев за хода на проекторезолюцията

 

Мемориал GLORIA VICTIS

Парламентарната група на ОДС дари 2000 евро за Мемориала в памет на жертвите на комунизма в Будапеща, открит на 21 октомври 2006 по случай 50-годишнината от Унгарското национално въстание и като морален акт в изпълнение на резолюция 1481 на ПАСЕ.

  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори