Трудово-изправително селище № 1 - Софийска област - Бобов дол - Дупница. В спомените е наричан "Дупница", "Джерман", "Бобов дол" според местоположението на различните биваци. Създаден с министерска заповед № 1016 от 19 май 1945 г., считано от 1 март 1945 г. Формиран от лагеристите и персонала на лагера "Гара Белица". Началник е Йордан Нешев, комендант - Гершанов, домакин - Петър Гогов. Определен за въдворяване по линия на ДС и наричан Трудово-изправително селище Държавна сигурност. ТИС-ДС „Дупница“ е предвидено за около 1 800 лагеристи от София, Софийска, Пловдивска, Плевенска и Горно Джумайска област. Лагеристите са интелектуалци, анархисти, офицери, белогвардейци. По сведение на директора на Народната милиция Руси Христозов към 23 април 1945 от всички 2754 въдворени в страната в ТИС Дупница се намират 1622 души: цанковисти – 90, униформени полицаи – 148, полицейски разузнавачи – 87, бранници, ратници и легионери – 378, сътрудници на полицията – 168, против ОФ власт – 600, антисемити – 91, белогвардейци – 60. При създаването на лагера е определено въдворените да са на работен обект на жп линията Дупница-Бобов дол, предоставен от Министерство на благоустройството, дирекция „Нови жп линии“. По спомени те работят на следните участъци: жп моста на р. Джерман, Тунела, Големо село, Чешмата и Мламолово. Лагерът е закрит със заповед № 2458 на министъра на вътрешните работи Антон Югов от 10 ноември 1945 г. и е създадено Трудово-изправително селище Софийска област – гр. Перник, в което са преместени лагеристите и персоналът от Дупница.

Известни лагеристи: Димитър Талев (освободен на 22 август 1945), Чавдар Мутафов (арестуван на 10 ноември 1944, въдворен в Трудово-изправително селище на гара Дупница, III рота, IV взвод, II отделение от 26 март 1945 до 20 ноември 1945), Марко Рясков (9 април 1945 – 8 септември 1945), Славчо Красински (освободен на 20 октомври 1945), Борис Денев.