English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
ИСТОРИЯ
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
Източници > Статии
  Статии

ЧЕХИЯ

Бюро за документиране и разследване на престъпленията на комунизма

 

ЗАКОНИ

Закон 451/1991 от 4 октомври 1991, установяващ някои следващи предпоставки за изпълняването на някои функции в държавните органи и организации в Чешката и Словашка федеративни републики, в Чешката република и Словашката република

Закон 480/1991 от 13 ноември 1991 за времето на несвобода

Закон 198/1993 от 9 юли 1993 за незаконността на комунистическия режим и за съпротивата срещу него

Закон 140/1996 от 26 април 1996 за достъп до досиетата, създадени от бившата държавна сигурност

Закон 107/2002 от 8 март 2002, с който се изменя закон № 140/1996 за достъпа до досиетата, създадени от бившата държавна сигурност и някои други закони.

 

ДОКУМЕНТИ

Списък на сътрудниците на чешката Държавна сигурност

Информация за случаите, разследвани от Бюрото за документиране и разследване на престъпленията на комунизма към Чешката полиция

 

ХРОНИКА

На 14.10.2003 Пражкият върховен съд осъди Карел Хофман, бивш директор на Централното управление на съобщенията, на 6 години затвор за това, че при нахлуването на войските на Варшавския договор на 21 август 1968 е спрял излъчването на Чехословашкото радио и обществото не е било осведомено за военната интервенция.
Радио Прага

На 28 юли 2003 почина 81-годишния Алоис Гребеничек, бивш следовател в чешката комунистическа Държавна сигурност, обвиняем от 1997 за мъчения на политически затворници през 50-те години. Гребеничек шест години не се явяваше в съда и делото не можа да започне. Гребеничек е баща на днешния лидер на комунистическата партия на Чехия и Моравия.
Радио Прага

На 25 юни 2003 долната камара на Чешкия парламент отхвърли предложението на комунистите да бъде отменен лустрационният закон. Мнозинството депутати (112 от 170) смятат, че този закон е нужен и 14 години след нежната революция. Според закона от 1991 в тогавашна Чехословакия лица, сътрудничили на комунистическите тайни служби, не могат да заемат високи държавни постове. Срокът на действие на закона беше ограничен до 5 години, но след изтичането им чешките депутати го продължаваха на два пъти и при последното гласуване въобще отпадна текстът за временното му действие. Чешкото МВР готви поправки в закона, подобни на полското решение, според които кандидатстващият за работа в държавно учреждение ще подава декларация, че не е бил агент или сътрудник на Държавна сигурност, а едва в случай на съмнение МВР ще извършва проверка и ако човекът е дал неверни данни, ще загуби работата си.
Радио Прага

През юни 2003 250 чешки интелектуалци подписаха петиция, с която призоваха другите политически партии да не контактуват с комунистическата. В продължение на 13 години Вацлав Хавел изолираше комунистите в чешката политика. Сега Вацлав Клаус, който бе избран през февруари за президент с помощта на комунистическите гласове в парламента, им дава възможност да участват в политиката. Когато президентът Клаус покани традиционно евро-скептичните комунисти да вземат участие в обсъждане за ролята на Чехия в Европейския съюз, скандалът се разгоря и петицията бе една от реакциите.

През март 2003 имената на сътрудниците на чешката Държавна сигурност бяха публикувани на сайта на чешкото министерство на вътрешните работи. На 24 юни 2003 тези имена, около 10 000 на брой, публикувани в отделни брошури, бяха достъпни за опашките от желаещи да се запознаят с тях в сградите на МВР в различни чешки градове.

На 1 януари 1995 с решение на министъра на вътрешните работи се създава Бюро за документиране и разследване на престъпленията на комунизма. От 1 януари 2002 БДР е част от криминалния отдел на чешката полиция. БДР има правомощията да разследва престъпления, извършени и ненаказани по политически причини в периода 1948-1989.

 


Делото за подготвяния през 1975 от комунистически агент атентат в Радио Свободна Европа отново е внесено в чешкия съд

Градският съд в Бърно подновява делото срещу агента на чешката Държавна сигурност Павел Минаржик, който е обвинен, че през 1975 е подготвял взривяването на сградата на Радио Свободна Европа в Мюнхен. В съответствие с чешкото законодателство Минаржик може да получи от три до осем години лишаване от свобода.

С това дело чешкото правосъдие се занимава от 1989. Павел Минаржик е действал като агент в Радио Свободна Европа в Мюнхен от 1969 до 1975 година. Според данните на чешкото Бюро за документиране и разследване на престъпленията на комунизма, предадени на съда, през това време Минаржик е предложил на началниците си поне три плана за взривяване на помещенията на радиото. Както заяви Павел Брет, заместник-директор на Бюрото за документиране и разследване на престъпленията на комунизма, на съда са били предадени свидетелските показания на сътрудници на Радио Свободна Европа:

Те съдържат конкретна информация, доказваща съществуването на кореспонденция и редовни лични срещи на обвиняемия с представители на Министерството на вътрешните работи. На тези срещи е било извършвано предаване на кореспонденция, включително на плановете, и е било обсъждано времето за осъществяване на този атентат.

В сградата на Свободна Европа в Мюнхен избухна взрив през 1981, когато Павел Минаржик вече е студент в Киевския университет. Градският съд на Прага осъди Павел Минаржик на четири години затвор през 1993. Но Върховният съд върна делото за доразследване. Новото обвинение беше внесено в съда през 1998. След това Пражкият районен съд изиска да бъдат разсекретени някои документи, но това не бе направено изцяло и през 2000 година делото беше върнато на следователите. Сега с делото ще се занимава Градският съд на Бърно.

Делото на Павел Минаржик, обвинен в подготовката на атентат в Радио Свободна Европа в Мюнхен, се включва в престъпленията на комунистическия режим и в съответствие със закона за него няма давност.

Радио Прага

 


До 1 февруари 2004 Бюрото за документиране и разследване на престъпленията на комунизма е разследвало 179 души в 92 дела. От тях 85 дела, отнасящи се до 107 души, са предадени на прокуратурата с предложение за предявяване на иск. На тази основа са повдигнати 64 обвинения срещу 86 лица.

повече >

  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори