English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
ИСТОРИЯ
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
Източници > Статии
  Статии

Статии на Христо Христов

Престъпленията по време на комунистическия режим и опитите за тяхното разследване след 10 ноември 1989 т.

Държавна сигурност

Премълчаното за лагерите в Ловеч и Скравена

Мъртва хватка - БКП искала да скрие доказателства за "възродителния процес"

„Скитник“ в сърцето на ДС“

Петър Младенов: Шесто да се закрие веднага, защото улицата ще ни диктува

ДС: Хора от върха на БКП се корумпираха за милиони

П. Младенов: Другари, картината в икономиката е потресаваща!

Драмата в БКП след отмяна на "възродителния процес"

Контраразузнаването минало първо под ножа на съкращенията

Ген. Любен Гоцев: Трябва да спечелим изборите най-малко с 50+1 процента

Мократа поръчка на ДС срещу българската емиграция

Държавна сигурност срещу писателите в емиграция
Убийството на Георги Марков - истина и държавана тайна

Държавна сигурност искаше да ме отвлече от Виена
интервю на Христо Христов с Димитър Инкьов

 


Христо Христов - биография

Дело на журналиста Христо Христов срещу министъра на вътрешните работи за отказ за достъп до информация за Георги Марков в архива на МВР
на английски

Книгата на Христо Христов "Държавна сигурност срещу българската емиграция"

Книгата на Христо Христов "Секретното дело за лагерите"

 


ДОКУМЕНТИ, СВИДЕТЕЛСТВА

Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития, 20.12.1944

Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица, 20.12.1944

Закон за трудовото мобилизиране на безделниците и празноскитниците

Българският ГУЛАГ. Свидетели

Мократа поръчка на ДС срещу българската емиграция

Христо Христов

„При използване на нож или остър предмет ударите да се нанасят бързо и последователно в областта на сърцето и гърдите до убеденост, че е убит. При използване на отрова да се спазват точно дадените указания да не предизвиква съмнение и своевременно да пресече евентуални опити за алармиране и търсене на помощ.“

Тези шокиращи изречения не са пасаж от шпионски роман, а точни указания на Държавна сигурност до агент, който трябва да ликвидира един български емигрант, дадени в специален секретен план преди 25 години. Досега никой не можеше да подкрепи с конкретни доказателства твърдението, че бившата ДС е използвала убийството като краен и най-мръсен метод за неутрализирането на сънародници зад граница от средите на политическата емиграция. Просто защото малко след 10.ХI.1989 бяха унищожени почти всички компрометиращи службите архивни материали в МВР. Почти всички са най-точните думи, защото все пак една от мокрите поръчки на ДС като по чудо е спасена от топследователя Богдан Карайотов при ровенето му в архивите. Това става в началото на следствието за писателя Георги Марков и се превръща в ключ към неговото убийство. В тези запазени 6 секретни тома се съдържа една цяла разработка на ДС, която разкрива най-подробно точния механизъм, по който е действала репресивната машина на тайните служби. С това разследване в. „Демокрация“ предлага на читателите тези за първи път виждащи бял свят потресаващи материали, които по най-категоричен начин доказват, че бившата Държавна сигурност не се е колебаела да използва "мокри поръчки" за физическото ликвидиране на онези гласове зад граница, които смущаваха задоволството на комунистическата власт в България.

12. IV. 1974, гр. Орхус, Дания

От кв. „Брабранд“ в града загадъчно изчезва един българин. Той е емигрант. Името му е Борис Арсов. Председател е на новосъздадената емигрантска организация Съюз на българските революционни комитети (СБРК) със седалище Копенхаген, член е на Българската лига за правата на човека и представител на Българския национален фронт в Дания. Издава списанието „Левски“, от страниците на което атакува режима на Живков в България. Българските емигранти в Дания са потресени и объркани от необяснимото изчезване на Арсов. Полицията в Копенхаген прави разследване, включва се дори датската разузнавателна служба, но никой не успява да отговори на въпроса къде е потънал емигрантът. Четири години преди убийството на писателя Георги Марков за първи път скандал, в който е намесен българин, е поставен на най-високо държавно ниво – въпросът с Борис Арсов е поставен в датския парламент.

В същото време Арсов се намира в една строго охранявана секретна вила на Държавна сигурност в Панчарево край София. Никой в Дания не подозира, че на нейна територия българската Държавна сигурност най-нагло е провела секретна операция по отвличането на председателя на СБРК. За по-малко от година подготовка ДС е реализирала най-успешното си дотогава активно мероприятие по неутрализирането на един от „бъбривите“ дисиденти зад граница. Наказателната операция по отвличането на Арсов от Дания години наред с гордост е сочена като образцова в българските тайни служби. И не случайно когато гръмва скандалът, председателят на Българската демократическа партия в изгнание Стефан Табаков заявява пред западната преса, че отвличането на Арсов е може би най-голямото политическо отвличане от Втората световна дотогава.

ДС не бърза с физическото унищожение на дисидента, а разработва грандиозен план, с който цели да компрометира цялата „вражеска емиграция“. В основата на активното мероприятие е заложено името на Арсов.

Осемнадесет години по-рано

26. III. 1956, София, III отдел, II отделение на Софийско окръжно управление на МВР, досие №17302/56.

Строго поверително! Откриване на отчетно дело на БОРИС АРСОВ ИЛИЕВ, роден 19.VI.1915 в София, средно образование, домакин в ДСО „Динамо“, живущ на ул. „Беласица“ 32. Аз, старши разузнавач лейт. Петров, установих:

„Арсов произхожда от дребно буржоазно семейство. Не е членувал никъде, но се е движил след легионерски среди и поддържници на тогавашната власт. През 1942 постъпва на работа в полицията като разузнавач в стопански отдел. Там работи до края на 1945. След 9-ти септември 1944 става член н а „Звено“ дясното крило и попада под влиянието на реакционните елементи. За вражеска агитация и пропаганда през 1949 е въдворен в трудово-възпитателно общежитие за една година. След това работи на различни места като деловодител. На 24.ХI.1952 е вербован за агент от V управление на ДС (бившето УБО, б. а.). Вербовката е извършена на базата на компрометиращи материали за минала дейност, псевдонимът му е „Огнянов“.

Като агент не е дал съществена работа. На ръководство в окръжно управление минава към края на 1955. До сега не е дал никакво донесение. С цел активизирането му в началото на февруари бе извикан в службата. При разпита даде обещание, че за бъдеще ще работи честно с органите на ДС. Още на първата среща агент „Огнянов“ не се яви, на контролната също. Потърсен по телефона отказа категорично да работи повече с нас. Въз основа на горното същият е изключен от агентурния апарат.“

Строго поверителната докладна от 26.III.1956 е първият по-обемист документ в дебелото досие на Борис Арсов, което Държавна сигурност му е завела.

Две години след това този обикновен българин, преминал през Богданов дол и Белене и чийто баща притежава малка фурна на софийската улица „Цар Симеон“, продължава да бъде под наблюдението на службите. Срещу него се води следствие за вражеска дейност, което остава недоказано. При всяка акция на властта срещу инакомислещите ДС не пропуска да си спомни за него и продължава да трупа сведения. По време на Унгарските събития на 2.Х.1956 директорът на ДСО „Динамо“, където Арсов е работил, пише поредното донесение, което ДС е поискала: „Арсов е постъпил на работа през януари 1954 като домакин до 1956, а след това е отишъл в тютюневата промишленост – София. Работи задоволително и от направените ревизии не са установени начети и злоупотреби. Безпартиен и почти безактивен по провежданите от партията и правителството мероприятия. В него не се забелязва страх (подчертано е в оригинала, б. а.), което е причина да се отнася привидно безразлично към сегашната политика на народната власт . Макар и дълбоко в душата си крие недоволство от порядките, които съществуват както в организацията, така към обществения и културен живот. Не се включва в обществена работа. Моралният лик на Арсов е запазен поне тук, където работи.“

В края на 1957 Арсов се премества на работа във физкултурно дружество „Левски“. Преди това, на 22.Х.1957, ДС привиква на разпит завеждащия учебно спортния отдел в ДСО „Динамо“, който дава оскъдна, но такава информация за поведението на Арсов, която засилва подозренията към него:„Не обича установения порядък в страната. Арсов постави въпроса: „Докога ще продължава това, няма ли да има край всичко това?“

2.II.1958, София, отдел „Следствен“ на Държавна сигурност

Строго секретно! Заключение относно Борис Арсов, касиер на физкултурно дружество „Левски“.

Аз, кап. Костадин Костадинов, установих:

„През 1942 Арсов е станал разузнавач в стопансска полиция, откъдето е уволнен в края на 1945. Като такъв е предаван временно на помощ по проследяване на съветските преставители у нас. Като разузнавач в стопанска милиция след 9-ти е станал член на „Звено“. Въдворяван за това, че е бил на служба в полицията. Арсов прави опит да пише стихове, които са иззети при обиска му. Същите имат напълно прогресивно съдържание.
Заключавам: Да се освободи от ареста на ДС.“

Делото № 17302 се сваля в VIII-ми отдел за общо ползване – следствие по недоказаност на вражеска дейност.“

Така приключва второто „запознанство“ на Борис Арсов с ДС след безуспешния опит да бъде вербуван през 1956. Поредният му арест е точно когато в страната върлува акцията срещу „хулиганите“, разпоредена с решение на политбюро по личната инициатива на Тодор Живков.

Две години по-късно, на 21. VII. 1960, центърът на София осъмва с пръснати по пощенските кутии листовки. Тяхното съдържание е: „Братя българи, съгласни ли сте България да бъде изправена пред заколяние заради Русия, която 15 години ни стиска, защото сме най-тлъстата биска? Вън руснаците от нашата страна, за да ползваме собствените си блага! Да живее България! От група кумунисти“

Държавна сигурност е вдигната на крак. Завежда се активна оперативна разработка под кодовото название „Бегач“, по която ДС изготвя подробен план за провеждане агентурно-оперативни мероприятия. Държавна сигурност набелязва общо 17 задачи. Извършен е щателен оглед на района, проведени са разпити на всички граждани, намерили листовки в пощенските си кутии, домоуправители и дори случайни минувачи. В анализа по делото е записано: „На 21 срещу 22. VII. 1960 на голяма територия от централната част на столицата бяха разпръснати листовки с вражеско съдържание, насочено против дружбата ни със Съветския съюз. Писани са с ръкопечатни букви. Използван е писец „Редис“ 1 мм или с писалка „Графус“, които се употребяват от учащите се в техникумите и ВУЗ. Позивите са пръснати в района на улиците в центъра на София – „Крум“, „Шишман“, „Паренсов“, „Гурко“ и „Солунска“.

Стилистичният анализ е показал, че се употребени думите „заколяние“ и „биска“ (цицка) – данните са, че тези две думи се употребяват в диалект в южните райони на страната. В позивите е направена и правописна грешка -„кумунисти“. Листовките завършват със специфичен знак.“

ДС обаче не открива нищо повече.

21.I.1961, централната градска част на София.

Шест месеца след първото анонимно разпространение на листовки последва второ, също в центъра на столицата.Тайните служби правят всичко възможно, но и този път не стигат до авторите на позивите. Идва и третото разпространение на анонимки със същия почерк, което става в навечерието на 9-и септември – 8.IХ.1961:„Братя българи, продажната политика на лъженародното управление тласкат прекрасната ни родина към страшна катастрофа. На борба за излизане от Варшавския пакт! Да последваме примерите на необвързаните страни! Група комунисти.“

Този път позивите завършват с печатните букви „Б.Т.Р.К“ (Български таен революционен комитет, б. а.). Държавна сигурност набелязва нови 13 задачи по разработката, но ефектът е нулев. Службите са принудени да заложат на еденствения изпитан, но в същото време безкрайно досаден метод, за да попаднат на някаква следа - сравняване на почерците на позивите и всички подобни анонимки и писма, събирани от органите на реда в цялата страна от 1944.

Кой всъщност стои зад дръзките анонимки?

Това са старият познайник на ДС Борис Арсов, Иван Костадинов Хаджиев от Гоце Делчев, бивш член на БЗНС, водопроводчик частник, с когото Арсов се запознава по време на престоя си в ТВО Богданов дол, Никола Димитров Чотов от с. Янтра, Велико Търново, изгонен от армията офицер през 1945, и Райне Бюиров Райнов от Варна, бивш търговец, продавач на щанд в „Нармаг“ и също преминал през ТВО.

Четворката всъщност е тази, която тормози в продължение на две години ДС и разпространява анонимките. Най-накрая службите попадат на анонимно писмо, писано от Чотов през 1949 до бившия му началник в завод „Найден Киров“ – Русе. Специалистите отчитат, че почерците на някои от позивите от 1960 съвпадат с тази от 1949. Чотов е арестуван на 9.ХII.1961 за 14 дни, но ДС не успява да изтръгне нищо от него.

Междувременно ДС е засякла едно специално обръщение до „Свободния свят", пуснато в дома на американски дипломати в София с цел да се публикува в западната преса, за да се съобщи, че народът в България е недоволен и че има нелегална група, която се бори против режима. То е изготвено от Арсов и Хаджиев. В него се казва: „Уважаеми представители на свободния Запад, по случай една година от създаването на БТРК и успешното функциониране в борбата против поробителската, грабителска и най-жестока диктаторска БКП искаме: Възстановяване на всички свободи - на личността, на словото, печата, мисълта - против мракобесието и тиранията. Рязко подобрение на работите в село - премахване на робския труд в ТКЗС. Разумна външна търговия, съобразена с интересите на трудовия народ, провеждане на свободни избори - установяване на истинска народна власт.“

На 14 май 1962 първият секретар на КПСС Никита Хрушчов идва на официално посещение в България. Посрещнат от Живков в София, Хрушчов и водената от него съветска делегация обикалят страната. Тогава Арсов изготвя декларация в 5 екземпляра - един до швейцарската легация, другите пуска попощенски куриер до най-важните държавни институции и един изпраща до резиденция Евксиноград, когато Хрушчов е на посещение във Варна. Арсов пише: „Хрушчов, долу ръцете от нашата родина, тя не е съветска губерния! Долу лакеите от ЦК!“

Разбира се, анонимката не стига до Никита Сергеевич, но докарва ДС до истерия. През лятото на 1962 четворката изпраща още анонимни писма, които също са спрени. Те са до Тодор Живков, Славчо Трънски и патриарх Кирил.

ДС е получила прекалено много следи и на 9.VIII.1962 под № 41973 по линия на „Анонимки“ завежда групова активна разработка (ГАР) „Скитници“. От четворката Райнов е поставен под външно наблюдение и е засечен да получава писма на кръстовището на улиците „Хр. Ботев“ и „Жданов“ (днешна „Солунска“) от Хаджиев. Така той е разконспириран. Службите правят мигновено секретен обиск в дома му и откриват накъсани вражески листовки. Следва арестът на Хаджиев, който на десетия ден от разпитите прави признания. Той разказва и за дейността от 1960, като посочва и скривалище в с. Драгичево, Пернишко, където ДС открива още позиви. Чотов отрича участието си в продължение на 25 дни, но накрая и той признава. Арсов също е арестуван, а в дома му са намерени част от оригиналите на анонимките.

ДС завежда следствено дело 157/62 срещу Хаджиев, Арсов, Райнов и Чотов. То установява, че четворката е работила, разделена на двойки, и са написали над 400 броя позиви.

14.IХ.1962, София, отдел „Следствен“ на Държавна сигурност.

Следователят по делото срещу четиримата пита Арсов: „Обяснете какво искате да кажете с изречението „продажната политика на лъженародното управление тласка прекрасната ни родина към страшна катастрофа?“

Арсов отговаря: „Искам да кажа, че се упражнява политика, която служи на чужди интереси, а не на интересите на народа. Провежда се лоша външна политика, която ще доведе България до катастрофа. Че управниците лъжат народа. Те тласкат страната ни към национална катастрофа. Имам предвид участието ни във Варшавския договор и при една война ще станем обект на нападение.“

Той дава подробни обяснения и за писмото си до Хрушчов, и всички други, засягащи СССР анонимки, които ДС окачествява като вражески хули:"С писането на тези позиви искахме да съобщим на западните държави, че в България има нелегална организация, която се бори против народната власт. Да знаят, че в България има съпротива, която работи против властта. Аз смятам, че СССР се намесва в нашите вътрешни работи. Хрушчов дойде с тази цел. Думата лакеи съм употребил за отговорните хора в ЦК и политбюро.“

В един доклад, очевидно готвен за четене пред личния състав, водещият разработката кап. Иван Сеизов прави подробен разбор на работата по ГАР „Скитници“ и следствено дело 157/62: „В продължение на 17 години народна власт под изпитаното и мъдро ръководство на нашата партия и народното правителство българският народ постигна непознати за нашата история резултати в политически и икономически отношения.
Анонимките - другари, от направения анализ на водените разработки и следствия се вижда, че отделение „Анонимки“ при столично управление на МВР с разкриването и разобличаването на горните заклети врагове на народната власт, постигна сериозен успех.
На всички е известно, че в продължение на няколко години горните врагове тормозиха нашия народ и особено работниците, водещи разработката.“

Четирима са изправени пред съда. Арсов получава 6 години лишаване от свобода с присъда от 1. ХII. 1962 на Софийския градски съд. Той е признат за виновен по чл. 70 от НК затова, че е станал член на нелегална организация, имаща за цел да се бори против народната власт в НРБ. На 3.ХII.1962 е пратен в Старозагорския затвор.

1.VI.1964, затвора в Стара Загора.

От затворническата администрация пишат: „Предлагаме Борис Арсов да бъде помилван с остатъка от присъдата 3 г. и 5 м."“. Следват утвърдителните подписи от окръжния комитет на БКП, окръжния съд, прокуратурата, МВР и ОФ. Арсов вече е прекарал година и девет месеца в затвора, където се проявява като образцов затворник, завеждащ политико-просветна работа. Това дава основание да бъде освободен предсрочно.

...

12. I. 1974, Второ главно управление на МВР

ДС обгражда със свои агенти нищо неподозиращия Борис Арсов. След първоначалния сигнал за използване на гърмящи пликове информацията за „терористичната дейност“ на българския емигрант се свежда до закупуване на огнестрелно оръжие, нещо, което в края на акцията също ще се окаже невярно. В действителност Арсов преживява скромно в Дания благодарение на издръжката на социалната служба, която му плаща месечно 1000 датски крони, представляващи около 550 германски марки по това време. Това обаче няма значение – на гърба на Арсов се приписва и „идеята“ за отвличането на българския и съветския посланик в Италия. В един доклад след срещата на агентите на ДС с бивш агент „Николай“ в Австрия началникът на Второ главно управление на ДС се описва какви „страшни“ работи готви Арсов:

„СБРК е група в Швейцария, Дания, Швеция, Белгия и ГФР. Арсов е сформирал специална група от бегълци Петър Симеонов, Иван Алексиев и Николай Китов със задача насилствено да събират парични средства от заможни българи емигранти за нуждите на организацията. В дома на Арсов има 6 автоматични пистолета и с тях Арсов, Алексиев, Китов, Нечев и Николай са провели тренировъчни стрелби. Арсов говорил за възможност да закупят от САЩ пистолети със заглушител.

На 3.III.1974 в ресторанта на българския беглец Димо Кукучев в гр. Коперн, ФРГ, ще се проведе съвещание на СБРК, на което в подробности ще се обсъдят и решат акциите. Счита, че голям ефект ще има от взривяването паметника на Съветската армия в София.
Арсов е установил кореспонденция с бившия цар Симеон II и е получил от началника на канцеларията му полк. Г. Генчев уверения, че през февруари т. г. Симеон ще го приеме на среща. На нея ще присъства и „Николай“. Арсов възнамерява да използва двореца за финансиране на СБРК. Възнамерява да праща диверсанти и терористи в страната. Арсов е възложил на „Николай“ да закупи необходимите взривни материали и гърмящи пликове - чрез италиански контрабандисти. „Николай“ отговаря за акциите. ПРЕДЛАГАМ да се отпуснат 3 хил. марки за „Николай“ за катастрофиралата му кола.
Съвместно с Първо главно управление на ДС да се разработят и предложат варианти за довеждането на Арсов в страната чрез комбинации.“

Кой се крие зад бивш агент „Николай“?

Неговата самоличност е Димитър Георгиев Филипов, член на СБРК „Левски“, един от хората, на които Арсов се доверява напълно. В справката за него оперативните от ДС посочват, че може да му се разчита, тъй като работата му в миналото е давала отлични резултати. През 60-те години, когато още е бил в България, агент „Николай“ е движел в студентските кръгове и е донасял за подготвяни бягства от страната на разочаровани от строя студенти. ДС отбелязва, че нито една информация, подадена навремето от агента, не се е оказала невярна. През ноември 1970 Димитър Филипов бяга в Италия. През юни 1971 е във Франция. После постъпва като шофьор в поделението на американската армия в Мисау, ГФР. Продължава службата си в поделението на английските войски в гр. Хам, ГФР.
ДС залага отново доверието си на бившия агент, който в операцията срещу Арсов вече е вербован под кодовото име „Маринов“.

Януари 1974, Орхус, Дания, из записките на Борис Арсов.

Изгнаник
Над Орхус небето е мрачно, невзрачно,
над Орхус и днеска ръми...
В сърцето ми някак е пусто и празно
във него ни капка мечти!
В изгнание сиво минават години.
Напразно загубени дни.
Тъга по родина, сърдечни роднини
и нивга не спряли сълзи!

Четири години след бягството му носталгията по България вече е обзела българския емигрант. Горните стихове са достатъчен пример за това какво всъщност е ставало в душата на нарочения от ДС за „терорист №1“ Арсов, който междувременно следва висше икономическо в Дания. На 3.I.1974 той пише до сестра си: „Драга Данче, понеже ти се тревожиш и кой знае какви работи си мислиш, реших да ти пиша на тази бланка (на неговия СБРК „Левски“, б. а.), за да разбереш че аз съм „хъш“, не съм дошъл на Запад да ям и да спя - това аз го имах и в София. Нито съм дошъл да се женя и жени да търся. Пари имам колкото да живея сносно. Вярно е, нямам за разкощ за локали и барове. Стоя си вкъщи и върша това, което трябва да правя, пък каквото Бог каже...“

12. II. 1974, София, Министерство на вътрешните работи

ДС става нетърпелива. На 71-ия лист от том втори на дело №9867/73 първият зам.-министър на вътрешните работи ген.-полк. Григор Шопов заповядва:

„Да се вземат мерки за пресичане опитите на изменници да идват нелегално в страната за извършване терористични действия и да извеждат свои близки.

Да се разработи комбинация за довеждане в страната на ИР (изменници на родината, б. а.) по този канал с цел тяхното ликвидиране или арестуване.

Да се изпратят до поделенията: Обзор за изведените нелегално наши граждани. Да се предложат акции на наши служители по тези срамни случаи!“

Второ главно управление на ДС дава веднага своя отговор, изготвен от зам.-началника на контраразузнаването полк. Димитър Йотов.

Строго секретно от особена важност! Екземпляр единствен!

Утвърждава министър на вътрешните работи на НРБ ген.-майор

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТНОСНО ЛИКВИДИРАНЕТО НА БЕГЛЕЦА БОРИС АРСОВ, председател на новосъздадената емигрантска организация СБРК

Предлагам:

„1. Да се ликвидира беглецът Борис Арсов от агент „Маринов“, който е спечелил доверието ми и има възможност да създаде благоприятна обстановка за ликвидирането на Арсов.
Да се обсъди съвместно с I ГУ ДС подготовката и представи за утвърждаване писмо.

2. Научно-техническото управление на I ГУ ДС да осигури необходимите за ликвидиране на Арсов технически и химически средства, паспорти и документи на агент „Маринов“ за безопасно завръщане в страната.

3. След ликвидиране на Арсов от „Маринов“ да се представи за награждаване с правителствена награда, да му се осигури получаването на пенсия и условия за живеене и работа в страната.

Предлага началникът на II ГУ ДС ген.-лейт.“

На следващия ден – 13. II. 1974, Второ главно управление на ДС вече е готово и с подробна инструкция за това как трябва да се извърши убийството. Това всъщност е единственият разсекретен досега документ от архивите на тайните служби от целия бивш Източен блок, доказващ по категоричен начин, че българската Държавна сигурност е използвала най-жестокия метод за неутрализиране на противниците си чрез физическото им ликвидиране.

ПЛАН ЗА ЛИКВИДИРАНЕ НА БОРИС АРСОВ

„Да се установи обстановката около Арсов и жилището му и реално преценят възможностите за неговото ликвидиране.

При убеденост във възможностите да ликвидира Арсов да убедят агента с наша помощ и съдействие да го ликвидира.

При съгласие на агента да ликвидира Арсов да се обсъди ликвидирането и агентът да се подготви.

Да се уточни и определи кога да стане ликвидирането.

При ликвидирането на Арсов агент „Маринов“ да има предвид:

- При използване на нож или остър предмет ударите да се нанасят бързо и последователно в областта на сърцето и гърдите до убеденост, че е убит.

- При използване на твърд предмет първият удар да се нанесе в главата

– най ефикасен начин да се пресече евентуално викане и вдигане на шум е доубиването, а не запушването на устата.

- При използване на отрова да се спазват точно дадените указания – да не предизвиква съмнение и своевременно пресече евентуални опити за алармиране и търсене на помощ.

- При подходящи условия и възможност най-безопасно е ликвидирането да стане още с пристигането, докато не е станало известно, че е при него.

След ликвидирането на Арсов агент „Маринов“ трябва да заличи следите и укрие тялото така, че колкото е възможно по-късно да се открие ликвидирането.

- Ако ликвидирането е станало в дома на Арсов, да се преоблече в друг костюм, да прегледа архивата на Арсов, като се стреми да запомни това, което ни интересува, да заключи и излезе от жилището.

- Ако ликвидирането е станало извън жилището, да вземе и унищожи личните и други документи на Арсов с цел да се забави установяването на самоличността му.

- Да се огледа и заличат евентуални следи от кръв по дрехите и себе си, които биха предизвикали съмнение, и да се изтегли от мястото на ликвидирането.

- Да унищожи всички документи и материали в себе си, които показват кой е в действителност.

След изпълнението на задачата агент „Маринов“ с първия самолет и дадените му документи на италиански гражданин да напусне Дания. Желателно е да замине за ГДР, Чехословакия, Полша, Унгария или във Виена и оттам веднага за Чехословакия. Ако първият самолет е за България, ще замине с него. След пристигането му в указаните социалистически страни ще се яви в българското посолство, съобщи кой е и чака допълнително нареждане.

При положение че независимо от всичко агент „Маринов“ бъде задържан при ликвидирането на Арсов или след това, при следствието да твърди, че го е извършил в афектно състояние по лични подбуди за разчистване на лични сметки. За документите и средствата да обяснява, че ги има от Арсов. Ако го разпитват за дейността на СБРК и Арсов, да разкаже това, което знае, без връзките си с нас.

На агента да се обясни, че обикновено за криминално убийство присъдата е няколко години и че ще бъде направено необходимото чрез замяна или по друг начин да го освободим и върнем в България.

Началник на Второ главно управление на ДС ген.-майор“


Не закъснява и зелената светлина, която ръководството на МВР дава на Второ главно управление на ДС за изпълнение на „мократа поръчка“. Върху разрешението стои подписът на дългогодишния първи зам.-вътрешен министър ген. Григор Шопов, един от основателите на Държавна сигурност и един от най-доверените хора на Тодор Живков.

11.III.1974, София, Министерство на вътрешните работи

Секретно от особена важност!

УТВЪРЖДАВАМ ГРИГОР ШОПОВ МВР - I ГУ ДС вх. № 5633

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

ОТНОСНО ПРОВЕЖДАНЕ НА СРЕЩА СЪС ЗАДГРАНИЧЕН АГЕНТ „МАРИНОВ“ В ГР. ЗАЛЦБУРГ, АВСТРИЯ

“На 15.III.1974 да се проведе на гарата среща с „Маринов“ за изясняване на обстановката около обекта Борис Арсов, възможностите за обезвреждането му и за получаване данни за дейността на СБРК. Насрочената среща с агент „Маринов“ да се проведе от полк. Михаил Проданов и подп. Илия Георгиев.

Да се изясни обстановката и възможностите за обезвреждането на Арсов, да се установят възможностите и готовността на агента да изпълни такава задача и да се обсъдят с агента варианти за обезвреждането на Арсов. При съгласие и готовност от агента за изпълнение на такава задача да се окаже върху него, с цел да прояви смелост, воля и убеденост от необходимостта за обезвреждането на Арсов.

На агент „Маринов“ да се дадат 3 хил. ДМ и още 3 хил. ДМ за погасяване на задълженията му по катастрофата с колата.

Предложил началника на Второ главно управление на ДС

9.III.1974.“

На 14.III.1974 ген. Григор Шопов утвърждава по-разширен план по ГДОР „Терористи“, включващ провеждането на оперативни мероприятия не само за ликвидирането на Арсов от агента, но и чрез други хора, както и възможността да бъде отвлечен:

„1.Да се използва обстановката около Борис Арсов за довеждането му в страната

2. Да се обмислят и предложат на ръководството варианти за обезвреждането на Борис Арсов чрез агент „Маринов“ (отговорник полк. Проданов). (Михаил Проданов е началник на ХII отдел – вражеската емиграция – във Второ главно управление на ДС, б. а.)

3. Да се изучи обстановката и възможността за обезвреждане на Борис Арсов чрез други лица и предложи на ръководството подходящ вариант.“

Второ главно управление на ДС обаче претърпява пълен провал по акцията си за ликвидирането на Арсов чрез агент „Маринов“. ДС използва факта, че по това време той е извършил катастрофа и нуждата му от пари. Предложени му са 3 хил. марки за колата и още толкова за извършване на мократа поръчка. Въпреки обещаните средства срещата между служителите на ДС и агента се проваля. „Маринов“ се изплашва и не се появява на гарата в Залцбург. В докладната записка в единствен екземпляр лично до Григор Шопов му се докладва:

„По утвърдено от вас предложение на 2.IV.1974 подп. Илия Георгиев бе командирован в Австрия да проведе среща с агент Маринов. На определените контролни срещи агентът не се появи.“

Контраразузнаването няма друг свой човек, на когото да довери специалната поръчка. Затова на 4.IV.1974 в доклад до Григор Шопов началникът на Второ главно управление на ДС предлага да се направи опит агент „Маринов“ да изведе Арсов в Унгария. „Ако това не стане, агента да уреди среща на Арсов с „шефа си“ във Виена, на която да бъде упоен и изведен в Чехословакия“, пише той в указанията. И тези опити се провалят. ДС се ориентира към единствения останал вариант – отвличане.

10.IV.1974, МВР, кабинета на първия зам.-министър на вътрешните работи

Секретно от особена важност!

Утвърждавам първи зам.-министър на МВР ген.-полк. Григор Шопов

Да се имат предвид и устните указания

МВР – Второ главно управление на ДС вх. № 9661

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Относно довеждане в страната на главния обект по ГДОР „Терористи“ – беглеца Борис Арсов

„През февруари т. г. беше прихванато писмо на Арсов до сина му , в което прави оценка за завръщане, райзчитайки на ОР (оперативен работник, б. а.) от Софийско управление на МВР подп. Христо Велчев, който го е вербовал и ръководил като сътрудник и оказвал много пъти помощ. По същото време постъпиха данни за настъпило разочарование в Арсов. По наше указание синът му отговори на Арсов, подсили носталгията, даде известни надежди и гаранции за безопасно завръщане. Без знанието на другите членове на СБРК Арсов се е обадил по телефона в посолството и е подал молба и документи за завръщане. Между другото по телефона е казал, че служителят в търговското ни представителство Петър Боев го познава и може да гарантира за него.

Арсов отговори на сина си, че е съгласен да се завърне веднага при гарантирана безопасност, предлага да се срещне с Хр. Велчев и уговорят за завръщането. Синът му писа, че неговият въпрос е разрешен благоприятно от отговорно място и че допълнително ще му каже какво трябва да направи.

Считаме за целесъобразно да се използва настъпването на разочарование и желание на Арсов да се завърне в страната тъй като:

- при завръщане на Арсов в СБРК ще настъпи дезорганизация, смяни и противоборства

- без Арсов определените за диверсии и терористични акции бегълци не могат да се подготвят и проведат подривните акции

- някои от бегълците в СБРК под страх от репресии ще преустановят подривната дейност срещу НРБ

- чрез Арсов ще разкрием цялата дейност на СБРК, дейността на други емигрантски организации и бегълци.

ПРЕДЛАГАМ:

„Подп. Христо Велчев от Софийско градско управление на МВР и Димитър Йотов от Второ главно управление на ДС да отидат в Копенхаген по повод „служебна“ работа в търговското представителство със задача да установят контакт с обекта Борис Арсов, да му окажат въздействие и организират завръщането му в страната.

- контактът с Арсов да стане със съдействието на служителя от търговското представителство Петър Боев - посещение на квартирата му и предаване на писмо от сина му. Да му се дадат гаранции, че няма да му се търси наказателна и друга отговорност . Да го убедят да се върне.

- Ако Арсов с документите, които има, може да замине за Западен Берлин оттам със самолет за ГДР, Чехословакия, Полша, Утгария или България.

- Ако няма необходимите документи, да замине за Виена или Западен Берлин и там да му се даде служебен паспорт с негова снимка, но на друго име.

- Ако са иззети документите му, с предварително изготвен пасаван да бъде изведен от Дания ,като обясни, че си е загубил паспорта.

- в краен случай Арсов ще иска официално разрешение от датските власти да отиде по своя работа за няколко дни до Австрия или Западен Берлин, откъдето ще бъде изведен със служебен паспорт.

- Ако въпреки всичко Арсов не се съгласи или не може да се завърне, с ОР ще се уговорят кога и как в посолството да стане и да му дадат указания.

- Ако Арсов категорично откаже да се върне или се разбере, че търси контакт с нас с друга цел, да му се каже направо, че сме се излъгали, като сме му повярвали и предупреди да преустанови подривните си действия срещу НРБ.“

Акцията е поверена лично на зам.-началника на Второ главно управление на ДС полк. Димитър Йотов, който след нея е повишен в генерал. На 11.IV.1974 той преминава легално границата на Дания с един оперативен работник. Само два дни по-късно те се завръщат в София с необходимия товар. На 13.IV.1974 той докладва писмено:

Строго секретно! От особена важност!

До началника на Второ управление на ДС вх. № 11828

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА

от полк. Димитър Йотов, зам.-началник на II ГУ ДС

„Съгласно дадените указания на 10 април заминахме с подп. Христо Велчев за Дания. В Копенхаген пристигнахме на 11 април. Гр. Орхус се намира на около 300 км.от столицата.
Датските власти бяха иззели на Арсов документите. Дадохме му указания да премине нелегално в ГФР. За целта го отведохме в Оденсе (на 100 км от границата с ГФР) и му определихме среща в Западен Берлин. Обектът се яви на срещата точно навреме. Без да се губи време с едно задържане от около 20 мин. за проверка на багажа му бе даден знак да тръгне след нас. Преди да се качим обаче на ес-бана, той показа, че у него има момент на колебание, което наложи да му се кажат няколко убеждаващи и успокояващи го думи. На това място той поиска да му се дадат уверения и гаранции, че няма да бъде изпратен отново в затвора. В ес-бана на територията на Източен Берлин му беше даден обработения от нас немски паспорт, с който той премина в ГДР. С помощта на немската група и съдействието на др. Манов от групата в Берлин бяхме настанени в Спорт хотел, където пренощувахме и на 14.IV.1974 със самолет на БГА Балкан в 14 ч. пристигнахме в София. Обектът бе предаден за разследване в I отдел на ДС.“



...

Успешното отвличане на Арсов от Дания според някои магистрати, запознати с разследването на случая през 1991, обаче се дължи на обяснението, че Арсов е бил упоен и след това изведен от Дания в ГДР по нелегален канал, версия, която се разминава с официалните доклади на службите. Фактът, че Арсов е доведен жив в София, отваря златна възможност за ДС и тя е той да бъде използван за компрометирането на всички лидери на емигрантски организации зад граница. Изготвен е специален план за подготовката на Борис Арсов при използването му за пропагандна цел. В него се посочва:

„От ареста да бъде изпратен във вила в Панчарево. Да му се предложи храна, кафе, безалкохолни напитки. Да му се предостави за четене преса и художествена литература и да му се позволи да гледа телевизия, да слуша радио и да прави разходки. Да му се разреши среща със сина му.

Да му се внуши, че той трябва да изкупи по някакъв начин допуснатите прегрешения и да отговори на проявеното хуманно отношение на народната власт към него.

Да напише редица разобличителни статии за живота на емиграцията на Запад, интервюта по БНТ.

Ако всичко премине успешно, да му се даде жилище, работа, евентуално пенсия.

Да напише статия за състоянието на българската емиграция – нерадостния живот и униженията на емигрантите в лагерите на Запад – Патричиано, Латина, Цирндорф и др.
Разобличаване на лидерите на задграничните емигрантски организации – Царисти, БНФ – Български национален фронт, БНК, „Българско войнство“, Лигата за правата и човека.

- изнасяне на данни за дейността на руската емигрантска Национален трудов съюз (НТС) и „Посев“.

Следват още няколко строго секретни плана, които разширяват първия. Единият е изготвен от началника на Второ главно управление на ДС ген. Георги Аначков. Той се отнася пряко до използването на Борис Арсов за компрометиране на вражеската емиграция и разлагане на СБРК:

„При разследването Арсов направи признания за своята и на организацията подривна дейност срещу НРБ, даде допълнителна информация за други емигрантски организации и техните лидери и изявява съгласие да се използва за наши цели. За извършената от него престъпна дейност той носи наказателна отговорност чл. 279 и 109 от НК. Предвид напраденалата му възраст, връзките и авторитета му сред вражеската емиграция, считаме за целесъобразно случая с Борис Арсов да се използва за компрометиране на вражеската емиграция и нейните лидери и разлагане на СБРК.

ПРЕДЛАГАМ:

1. Обектът Арсов временно да се постави при специални условия и охрана.

2. Да се организира и проведе пресконференция с цел да се привлече вниманието на жуналистите да отразят в наш интерес случая с Арсов.

3. Въз основа на дадените данни отдел „Пропаганда“ да подготви разобличителни статии за отпечатване в нашия и западния печат.

4. Въз основа на материалите, с които разполагаме, да се заснеме документален телевизионен филм.

5. Случаят с Арсов да се използва като основа за написването на сценарий за художествен филм, чрез който да се покаже моралното и политическо разложение сред вражеската емиграция и борбата на органите ни срещу тях.“

На 5.V.1974 е изготвен и план за провеждане пропагадни мероприятия по ГДОР „Терористи“. Според него те трябва да бъдат в три насоки:

„1. Разобличаване морала и политическия облик на самия Арсов.

2. Засилване недоверието между членовете на СБРК.

3. Пропагандни мероприятия, показващи силата и нарасналите възможности на ДС и внасяне на респект сред лицата, възнамеряващи да се ангажират с остра вражеска дейност срещу НРБ.

За изходно положение да се възприеме, че Арсов се е предал доброволно на органите на ДС, къй като в един момент е успял да проумее нелепостта на цялата си дейност.

Кратко съобщение на БТА, в което да се каже, че Арсов, ръководител на екстремистка организация в Западна Европа, се е предал доброволно на органите на ДС.

Чрез емисиите на БТА ще се предаде съобщение по специфичен канал на западни агенции и заинтересовани страни, вероятно ще го поемат.

I ГУ (разузнаването, б. а.) да осигури отпечатването на материали в някои западни вестници по случая СБРК-Арсов. Да се организира пресконференция с журналисти от централни вестници. Експозето и отговорите на Борис Арсов на пресконференцията да се подготвят от отдел „Пропаганда“ с участието на Второ главно управление и I отдел на ДС.

С материали да се разобличи дейността на следните лица:

Зафир Петров, Димитър Филипов, Кирил Кечев, Иван Алексиев, Александър Сергеев, Никола Китов, Петко Петков – всички членове на СБРК.

Освен тях: Енрико Дел Белло – активен член на БНФ, Благо Славенов – активен член на БНК на работа в лагера „Патричиано“; Иван Дочев председател на БНФ – легионери, Стефан Йовев – ръководител на БНФ – монархисти; Иван Трушнович – руски емигрант, шеф на НТС.“

Две седмици обаче след като ДС започва да обработва Арсов в Панчарево, той изчезва от вилата. Бягството му довежда службите до инфаркт, всички налични сили на МВР са вдигнати на крак да търсят беглеца. Късно вечерта в деня на бягството си Арсов е засечен от патрул на КАТ в такси край Драгалевци и се предава доброволно. Оттам той е откаран лично при министъра на вътрешните работи по това време ген. Димитър Стоянов на „6-и септември“. Какво се е случило там, свидетелства една като по чудо останала записка на самия Арсов: „Там лично министърът ми заяви, че няма да бъда съден, но ще трябва да подпомогна органите на ДС, като напиша всичко, което зная. След това ме отведоха в IV управление. Пак отказах да пиша. Тогава и началника на следствения отдел ми заяви, че писането няма да се използва срещу мен и ми даде честна дума. След като написах сведенията, бях поканен да подготвя разобличителен материал за телевизията и пресата, но отказах да направя това, докато се намирам в ръцете на следствените органи.“

Въпреки че е заставен да подпише няколко декларации, с които декларира, че повече няма да прави опити за бягство и ще сътрудничи, Арсов разбира, че е манипулиран и поставя свободата си като условие за исканията на службите. Това разиграване никак не се харесва на ДС. Отказът на Арсов лично да се яви пред медиите и да говори това, което службите искат, проваля генералния план на Държавна сигурност за тотално компрометиране на българската политическа емиграция. За Арсов остава само един път – той вече е непотребен на ДС и се превръща в беззащитна жертва, която желязната машина на реда смачква.

На 8.VII.1974, три месеца след задържането му, е официално обвинен. Следователят, който го разпитва, бързо се отказа, защото не хареса това, което му отговаря Арсов. „Тогава той сам е писал протоколите за разпит, без да съм викан, взимайки данни от моето уж „строго секретно“ изложение. Отказах да ги подпиша, но непоносимите условия в килията, лошата храна и думите, че ще има амнистия по моето дело накрая ме склониха. Подписах, след като отказаха да извикат посочен от мен адвокат. Цялото следствие бе грубо нарушение на НК, който забранява изтръгване на показания“, пише Арсов от следствената килия.

Софийска градска прокуратура го обвинява по чл. 101 и чл. 109 от НК за държавно предателство и диверсия.

В обвинението се сочат факти, за които на никого вече не му трябват доказателства. Защото е ясно, че на никому ненужния вече „изменник“ предварително е прочетена най-тежката присъда:

„През 1972 обмисля да отвлече посланика от Рим като насилствено проникне в посолството, също да отвлече и съветския посланик.

Пропаганда – предвижда създаването на тайни революционни комитети в страната, българска радиостанция, канали за пренасяне и разпространение на нелегални листовки.
Предвижда въоръжаване на оперативни групи за освобождаване на политическите затворници.

Май 1973 – извършване на открито терористични действия вън и вътре в страната.

През юбилейната 1974 да създаде терористични групи „Армия на обречените“.

Поддържа връзка с д-р Иван Дочев. БРК става колективен член на БНФ, а Арсов е определен за председател на фронта в Дания и член на световното ръководство на БНФ.
Поддръжник на монархизма Арсов установява и поддържа близки връзки с двореца на цар Симеон II в Мадрид, с „Българско войнство“ д-р Иван Банковски, с Демократичния блок – д-р Кирил Китанов и Лигата за правата на човека.

Опитва контакти и с руската контрареволюционна емигрантска организация „Национален трудов съюз“ и редакцията на същата списание „Посев“.

Има връзки с македонската емигрантска организация ДООМ – терористична организация, бореща се за самостоятелна македонска държава.

С пристъпи на почти паталогична омраза към Съветския съюз и социализма е писмото на Арсов от 1.I.1974 до сенатора Джексън (САЩ). С мракобесие е просмукана статията му, публикувана в израелския в. „Фар“ от 24.VIII.1973.

ОБВИНЯВА

Арсов за бягство на 12.VII.1970, за извършване на предателство, ръководел и образува контрареволюционната емигрантска организация СБРК имаща за цел насилствено чрез въоръжено възстание и извършване на масови терористични актове да събори властта.
Проповядвал антидемократична и фашистка идеология, разпространява клеветнически и неверни твръдения, засягащи държавния и обществения строй.“

След бърз процес през септември 1974 Софийският градски съд го осъжда на максималните 12 години затвор при първоначален строг режим, като прибавя към тях още 3 години заради „тежките“ престъпления. Едва тогава, почти половин година след изчезването му от Дания, в емигрантските среди се разбира, че е станал жертва на ДС. Неговата фамилия в България дотогава умишлено е държана в неизвестност. Най-лошото обаче предстои.

След присъдата съдбата на Арсов е решена окончателно от ДС. Указанията дава полк. Димитър Йотов, зам.-началникът на Второ главно управление на ДС, който работи докрай по случая. На 11.ХII.1974 емигрантът е приведен в най-тежкия затвор в България – Пазарджишкия. Началникът на затвора подп. Ангел Топкаров е инструктиран от София за специално отношение към затворника.

14.ХII.1974, София, МВР, Второ главно упревлание на ДС, вх. №31211

Строго секретно! Екземпляр единствен!

ПЛАН ЗА ИЗОЛАЦИЯ НА ЗАТВОРНИКА АРСОВ,

изтогвен от началника на затвора в Пазарджик подп. Ангел Топкаров

„Да се преведе от Софийския затвор в затвора в Пазарджик с превоз на ДС, в специална килия в следственото отделение. Да не му се разрешава свиждане до второ нареждане.

– Да не му се разрешава четене на литература.

– Да му се забрани какъвто и да е разговор с някого.

При внезапно влошаване на здравословното му състояние да не се отваря без разрешението на началника на затвора.“

В справката за извършена изолация на Арсов се посочва, че за него е освободена и оборудвана килия № 11 в следственото отделение, съгласно указанията на полк. Йотов в стаята няма нищо, освен две одеяла и едно шкафче. Разпореден е постоянен надзор, като дори бръсненето на Арсов трябва да се извършва в килията.

12.ХII.1974, килията № 11 на следствено отделение в затвора Пазарджик

Молба от Арсов – политически затворник

„Гражданино началник,

Условията, при които съм поставен в моите години (59 години, б. а.), са извън всякакъв човешки морал. Прекарах ужасна нощ. Аз ви молех и ви моля повторно да бъда поставен в друга килия с права на подсъдим. Сегашното ми състояние го намирам нечовечно и в знак на протест от днес започвам гладна стачка, докато не бъда третиран като човек, въпреки че съм политическа жертва на измама.“

На 16.ХII.1974 Арсов пише още едно писмо до Топкаров, но никой не го чува. Пише и до вътрешния министър Димитър Стоянов, писмо, което не излиза от затвора.

На 17.ХII.1974 Арсов записва: „Намирам се в килия без всякакво отопление, а от прозорците, закърпени с парчета стъкла, декемврийският студ нахлува нахално в килията ми. Когато пристигнах в този затвор, над входната врата прочетох голям надпис: „Ако не знаеш, ще те научим, ако не искаш, ще те заставим!“ Изтръпнах, като прочетох надписа. През време на войната прочутите с безчовечността си и жестокост лагери на смъртта били украсени така на входната врата с надписа „Всекиму заслуженото“. Болката на сърцето ми е толкова дълбока от тъгуването ми като човек, че непрекъснато драска по съзнанието ми...“

Той не е чут от никого. Минават още три безкрайни дни. На 20.ХII.1974 Арсов пише върху гърба на обвинителния акт по делото си: „Най-реакционната сила на света е Държавна сигурност! Подписвах, пишех всичко с единствената цел пак да се измъкна и отново да избягам на Запад, но не мога да бъда толкова лицемерен и демагог, това е основната ми човешка слабост. Никога не съм ви служил и никога нямаше да направя това.“

Същия ден малко след 14 ч. надзирателите го намират обесен в килията. Следственото дело № II-73/74, което се води за смъртта му, тогава стига до заключението, „че връзвайки една за друга три вратовръзки, Арсов е направил примка, която е вързал на металическата заключалка на рамаката на прозореца, имаща височина спрямо пода 2,70 м. Сложил главата си в нея, провисил се и се самообесил. Снет от примката той вече бил починал. Мотивите за самообесването са изключително вражеска настроеност на Арсов, осъзнатата безизходица от положението си, намирането на слагане на край на живота си, изявено в писанията на гърба на обвинителния акт.“

25 години след смъртта на Арсов има още куп неизяснени въпроси около края му, за да се каже със сигурност дали сам е посегнал на живота си, или ДС му е помогнала. Защото от пръв поглед се набиват множество противоречия от останалите обяснения (материалите от воденото през 1974 следствие са унищожени през 1986, б. а.). Няма логично обяснение откъде изведнъж са се появили вратовръзките, след като от протокола на иззети вещи се вижда, че Арсов е старателно претърсен и му е взето всичко, дори и малкото кръстче, което е носил на врата си. Както посочва Владимир Костов в книгата си „Българският чадър“, още преди процеса ДС е определила, че Арсов заслужава смъртна присъда, но тя не му е дадена, за да не го направят герой.

24.ХII.1974, затвора в Пазарджик

СПРАВКА от подп. Ангел Генов Топкаров, нач. на затвора, относно обесването на затворника Борис Арсов:

„Затворникът е с висше икономическо образование, 15 години лишен от свобода. Дадено му е всичко необходимо като затворник. Редовно му е давано престой на открито, храна, тоалет и баня. С цел да не се получат нежелателни неща в следственото отделение назначих специален старшина, който да отговаря за него. Провеждал съм няколко разговора с Арсов, правеше ми впечатление на психически разстроен човек. Обвинява много нагло органите на ДС.

На 20.ХII.1974 старшина Врачев нахранва обвиняемите и подсъдимите в следственото отделение, Арсов също е нахранен и не направил с нищо впечатление на старшина Пачев, че ще се готви за самоубийство. Благодарение на това, че охраната била добра, в 13.50 ч. напуска следственото отделение, за да потърси дрехите на починалия затворник Иван Христов Димитров в болница на затвора, като предал на главния надзирател Врачев и постовия наздирател на пост № 2 старшина Преждаров да наблюдават следственото отделение.

И действително те тръгнали да наблюдават. И към 14.03 ч. – 14.05 стигнали килията на Арсов. Отваряйки врататата, те го видели да виси на прозореца обесен. Веднага прерязали връзките с джобно ножче, поставили го на пода и старшина Преждаров започнал да му прави изкуствено дишане. А старшина Врачев повикал медицински екип, който му сложил инжекция за поддържане на сърдечна дейност, старшина Врачев повика и мене и аз веднага отидох. Това беше около 14.15 ч., хванах ръцете му, те бяха студени, а сърдечната дейност много слаба. След няколко секунди тя се загуби и той почина. През това време пристигна бърза медицинска помощ от болницата в Пазарджик, които също констатираха, че Арсов е починал. Веднага наредих нищо да не се р азмества в килията и за самообесването уведомих веднага началника на ОУ на МВР – Пазарджик полк. Йордан Тунчев, зам.-началника на отдел „Затвори“ полк. Т. Дронев, окръжния прокурор Д. Симов, военна прокуратура – град Пловдив, и полк. Цонев от ДС – София.

Как е станало самото обесване? Вероятно Арсов е видял дежурния надзирател старшина Пачев, приготвяйки неиззетите му вратовръзки, вероятно ги е скрил, защото при разговора с м-р Дунчев, който му е организирал описа при приемането в затвора, каза, че вратовръзки не са намерени. И веднага след напускане на килията му от старшина Пачев той е пристъпил към действие. Сложил си е шкафчето за лични нужди – такова, каквото има във всички килии, до прозореца. На същото събрал двете вратовръзки в една, а те са много здрави – едната копринена, едната бяла, другата на райета кафяво, бяло и черно. Качил се на шкафчето, вързал едния край на вратовръзката за горната част на прозореца, а другия на шията си и направил опит да бутне шкафчето с крак. Но това не му се е отдало, а само го бе разместил и бе увиснал с лице към вратата. В такова положение го заварват старшините Врачев и Кожухаров.

Групата извърши първоначален оглед на трупа и насилие не констатира. Трупът беше откаран веднага в окръжна болница – Пазарджик за аутопсия. Същата се извърши на 21.ХII.1974, като от страна на затвора присъства м-р Цветан Грозданов. Мнението на съдебния лекар д-р Пецов е, че няма насилие при смъртта. Типично самообесване вследствие на психическа депресия, за която говорят и останалите материали, в които по най-вулгарен начин ругае органите на МВР – ДС, партията и нашия строй, с което по недвусмислен начин и преди смъртта е показал, че е бил враг на нашия строй и враг си отива.

Същия ден пристигнаха в затвора синът му и бившата му съпруга. Успяхме да ги убедим да не се взема трупът, а погребението да стане тук, в Пазарджик. Близките му стояха при него в продължение на повече от 15 минути, след което в наше присъствие се организира погребението. Близките преди нас напуснаха гробището. След погребението в затвора пристигна сестра му Йорданка.

Ръководството на затвора счита, че служителите в затвора в Пазарджик нямат вина за обесването на Арсов.“

ДС умишлено скрива смъртта на Арсов от най-близкия му човек – сестра му Йорданка Арсова. Няколко дни след като разлепва некролози в квартала, тя е привикана от ДС и е наредно да ги скъса. Заплашват я, че има деца...

В прощалното писмо до сестра си Йорданка Арсов е написал: „Злата съдба, сестро, ме остави на хората от ДС, ненаситни зверове, които искат да ме погубят. Сега се страхуват от името ми. Тук съм при такова лошо положение, че дори не може да си представиш. Сърцето ме боли ужасно от непростимата грешка, която направих. Можех в Дания да им избягам и да търся помощ в датската полиция. Но не го направих от страх за Кольо (сина му, б. а.). Сега не мога да си простя, че се оставих така наивно да ме доведат в София. Не мога да забравя благородна Дания и скромните датчани. Умирам с едничката утеха, че запазих приятелите от съпротивата. Всичко, което съм писал и подписал в ДС, е било насилствено. Умирам с думите: Долу тиранията, да живее свободата! Аз умирам изпълнил дълга си, друг ще ме смени. Свободата ще дойде невероятно бързо!“

в. "Демокрация", 4-16 октомври 1999, бр. 262, 263, 264, 265, 266, 267, 269

 

  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори