English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
ИСТОРИЯ
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
Източници > Статии
  Статии

ДОКУМЕНТИ


Резолюция 1481 (2006) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа "Необходимост от международно осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими"

На български

Резолюция 1096 (1996) за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи, 27 юни 1996
На английски
На български

Doc. 7568 - доклад на Комисията по правни въпроси и права на човека, докладчик - г-н Северин, 3 юни 1996

Международна кръгла маса "Резолюция 1096 на ПАСЕ и проблемите при прилагането й в някои страни от бившия социалистически лагер"

Заклеймяване на тоталитарния комунизъм - Резолюция на Европейската народна партия и на групата на ЕНП-ЕД в Европейския парламент, 5 февруари 2004

Решение на Европейския съд по правата на човека от 22 март 2001 (Стрелец, Кеслер и Кренц срещу Германия)
На английски
На руски

Всеобща декларация за правата на човека

Римски статут на Международния наказателен съд
На английски

Експертно заключение към заседанието на Конституционния съд на Руската федерация от 26 май 1992 по делото за КПСС

Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи

Международен пакт за граждански и политически права

Конвенция за преследване и наказаване на престъплението геноцид

Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството

 

Слово на проф. д-р Георги Марков, дбн, председател на съюз “Истина”, произнесено на 9. IX. 2007 във Вашингтон пред Паметника на жертвите на комунизма, след панихида за починалите

Уважаема г-жа Поптодорова, посланик на Република България, уважаеми и скъпи сънародници, братя и сестри, достойни българи!

Днес българският народ отбелязва една от най-черните, вероятно най-черната дата в новата история на България – 9. IX.1944г. На днешния ден, преди 63 години, в обстановката на започнала окупация на страната от Червената армия, бе извършен преврат, който даде властта в ръцете на комунистите. Започна период на почти полувековно комунистическо господство и тирания. Ние сме длъжни да знаем истината за престъпленията през този период. Защото ако грешките и престъпленията от миналото не се разкрият, ако от тях не се извлече поука, те ще се повторят. Народ който не знае истината за своето минало, който се страхува и не желае да я знае, няма бъдеще.

И ако трябва да обобщим с няколко думи престъпленията на комунизма, те са: полувековен биологически и социален геноцид. Силни думи, но верни – аз само повтарям оценката, повтарям зловещите слова не на кой да е, а на главния народен обвинител в т. нар. “народен” съд. В поверителен доклад от 3.07.1945, пред ЦК на БРП, ето как той се оправдава за недоволството на комунистическите среди от малкото, забележете – за малкото смъртни присъди (цитирам дословно):

” ...верно е, че на пръв поглед смъртните присъди изглеждат сравнително малко и незадоволителни (да ви припомня, че това са 2875 смъртни присъди!) но веднага следва да си поставим въпроса за качествата на лицата, които осъдихме и разстреляхме ...Ами това са: тримата регенти, всички министри на три фашистки (?!!!) кабинети – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов; половината министри на кабинета на Багрянов, разстреляхме почти цялата престъпна дворцова камарила; 67 души народни представители. Но само това ли е?... (и след като изброява и обобщава) ....и всички озлобени врагове по места, бандити, предатели....” и завършва със зловещите слова: ”Имаме едно почти пълно кастриране на върховете на кървавия фашистки апарат в нашата страна.”

Дълга и зловеща е мартирологията на полувековната комунистическа тирания. Започна с избиването без съд на около 30 000 българи още в първите месеци след 9.IX.1944. “Народният “ съд бе следващият етап на геноцида с повече от 10 000 присъди, от тях 2730 смъртни, и вечно тегло и страдания за семействата на осъдените. Жестока беше разправата с опозицията. Задействани бяха технологиите и на бавната смърт: затвор, лагери, арести, изселване. Огромни размери доби социалният геноцид – потъпкване правата на личността, ограничаване възможноста за образование, професия и творчество; ограничаване в местоживеене и свободно движение, отнемане на собствеността; разгром на селското стопанство, на търговия, индустрия... Отвратителни форми на насилие с трагични последици за българската нация донесе 9.IX. за българите в Пиринския край. Дълбоки и трайни поражения върху нравствеността нанесе разправата с религията и отхвърлянето на християнския морал. Физически бяха унищожени повече от 100 духовни лица от Българската Православна Църква, близо десет католически и протестантски свещеници. Последното голямо престъпление бе т. нар. възродителен процес.

Но в края на своето абсолютно господство комунистическите престъпления удариха като бумеранг собствената им партия – криминализация на властвуващите, икономическа престъпност, привилегии, необуздана алчност. Възникна новата класа на комунистическата номенклатура.

И ако днес изпитваме толкова трудности в прехода към гражданско общество и истинска демокрация, причината за това трябва да търсим не в слабостта на несъстоялата се демокрация, а в последиците от престъпленията на полувековната комунистическа тирания и преди всичко в унищожения духовен живот. Не бива да се заблуждаваме. Бавно и мъчително се преодоляват тези трудности. Моето поколение си отива... Аз съм един от последните мохикани и едва ли ще доживея до времето на истинската демокрация. И въпреки това съм оптимист. Защото днес, 63 години след 9.IX.1944, на същата тази дата, 9.IX., съм тук в столицата на най-могъщата демократична държава, на 200 метра от Капитола, пред Паметника на 100 милиона жертви на комунизма, между които е и моят баща, безследно изчезнал след 9.IX. докато двамата ми братя воюваха на фронта срещу немците.

Оптимист съм, защото от деня, когато в центъра на Вашингтон се издига този паметник, светът не може да бъде вече същия. Архитектурно паметникът е скромен. Неговата сила е в посланието, което той отправя към света. Погледнете фигурата. Това не е падналата жертва, не е сломената от скръб жена, която рони сълзи. Това е възкръсналата за живот свободна личност. Това е младостта, гордо вдигнала глава, младостта понесла в ръка пламналия факел на свободата. Защото в студената война победи не оръжието, а свободата. Победи творчеството на свободния човек, съзидателният труд на свободното общество.

Моят оптимизъм идва и от това, че почти всички събрани тук са хора млади, от поколенията на нашите деца и внуци. С вярата и надеждите, че всички вие ще живеете в по-щастливи времена, аз ви пожелавам здраве, сили, оптимизъм, воля и готовност да се борите и защитавате своята свобода.

Нека Бог благослови България по пътя на Доброто. Пожелавам същото и на американския народ, който ви е приютил, направил ви е част от себе си и ви дава възможност за изява и свободен живот. Благодаря ви, че дойдохте и се надявам да се срещаме и в бъдеще.

Транскрипция на речта и снимка: Константин К. Чипев, Ню Йорк

  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори