ТВО "Белене"
06.1949 - 09.1953; 11.1956 - 09.1959; 01.1964 - 1977; 12.1984 - 01.1987

Концлагерът започва да функционира през юни 1949 като основен лагер за политически противници на режима. До 1952 в него са събрани лагеристите от всички лагери в страната, а от лятото на 1952 и част от политическите затворници. ТВО "Белене" е концлагерен комплекс, състоящ се няколко мъжки и един женски лагер, разположени на островите край Белене и на брега. Основните обекти на лагера са Първи обект - в западната част на острова, за лагеристи с по-малък срок, а от 1952 за затворници; Втори обект - в блатата в източната част на острова, за "по-опасните политически престъпници" от двете по-тежки режимни категории; Трети обект - обект на брега при работа на каналите в Беленската низина, от 1951 е зеленчукова градина на южния бряг на острова, по-късно обор до Първи обект; Четвърти обект - женският лагер на остров Щурчето; Пети обект - на брега до селото, за млади лагеристи, по-късно за затворници с малки присъди. Лагерният състав е от селяни - противници на ТКЗС, полицаи, офицери, предвоенни министри, индустриалци и банкери, народни представители от разтурената опозиция, николапетковисти, социалдемократи, демократи, анархисти, троцкисти, легионери, бранници, ратници, членове на ВМРО, католически, протестантски и православни духовници, разследвани като титовисти комунисти, руски белоемигранти, гръцки военнопленници и комунистически политемигранти, югославски политемигранти, турски и германски военнопленници. Режимът е близък до затворническия, хранителните дажби са ниски, принудителният труд непосилен. Работи се селскостопански труд, по изграждането на дига около остров Персин, на тухларна в село Белене, по изграждането на канали в Никополско-беленската низина. Убийствата в лагера са при разстрели за най-малко отклонение от строя или безпричинно, от побои, от физическо изтощение и глад. Към 2.9.1949 в лагера има 800 лагеристи, повечето са политически лидери, които не се предвижда да бъдат освободени скоро. През лятото на 1951 в Белене са изпратени всички политически лагеристи от другия останал лагер - Ножарево, без жените, които пристигат в Белене в края на 1951. Към 31 декември 1951 в Белене има 3225 лагеристи, от които само 82 са неполитически. От лятото на 1952 започва концетриране на политическите затворници от затворите в страната в Белене, те са настанени на Първи обект и към октомври 1952 лагеристите са 2023 политически и 143 неполитически, а затвронците са 2025. През есента на 1953 концлагерът е закрит, но над 400 от лагеристите са изпратени в следствените затвори за изправянето им пред съд. Към 28 ноември 1953 в лагера все още има 150 лагеристи и над 4500 затворници. "Белене" остава затворническо общежитие. В периода 1949-1953 през лагера преминават над 10 000 души.

През ноември 1956, след съветското нахлуване в Унгария, лагерът отново е открит. Въдворени са бивши лагеристи и опозиционери. От началото на 1957 започва масово въдворяване на младежи, които слушат джаз и рокендрол, играят модерни западни танци, носят модерни дрехи и тесни панталони, което достига апогей с "Хулиганската акция" през януари-февруари 1958, когато са въдворени около 1700 души. Лагерът е закрит през есента на 1959, но 166 лагеристи са изпратени край Ловеч, за да поставят началото на незаконния Ловешкия лагер. В периода 1956-1959 в лагера са въдворени 3900 души.

През януари 1964 на Втори обект на територията на затвора на острова отново са изпратени хора без присъда. Концлагерът функционира под формата на "наказателно общежитие за принудително установени на ново местожителство" до 1977. Моментният им брой обикновено е около 120 неполитически и около 20-30 политически лагеристи. Политическите са българи мюсюлмани, които се съпротивляват на насилствената смяна на имената през 1964-1965 и 1970-1973, както и хора, въдворени за опит за бягство през границата, за "дейност преди 1944", за "вражеска агитация и пропаганда". По-масово въдворяване има по време на Световния младежки фестивал през 1968. В периода 1964-1977 в Белене са въдворени без съд и присъда между 300 и 700 души.

От края на декември 1984 започва въдворяване без присъда на турци, които се съпротивляват на "възродителния процес" или са авторитетни личности, които могат да оглавят съпротивата срещу насилствената смяна на имената. До началото на април 1985 те са под затворнически режим, без свиждане и кореспонденция и без излизане от килиите. След това започва извеждането им на работа и са позволени свиждания. Въдворени са и българи мюсюлмани, чиито имена са сменени през 70-те години, но продължават да спазват религиозните си традиции. Въдворени са и 14 българи по политически причини, но без връзка с насилственото преименуване. Работи се селскостопанска работа на острова и в близки ТКЗС, дърводобив, строеж на жилищни и административни сради на МВР в Белене. През април 1986 след продължила месец гладна стачка започва освобождаването на лагеристите. Част от тях са освободени, други са интернирани в села в Северозападна България, а трети са въдворени без присъда в затвора в Бобовдол. Данни за лагеристи в Белене има до януари 1987. През този период в Белене са въдворени без присъда 454 души.